От трудолюбието до експлоатацията
/ брой: 133
Тази година работодателите са поискали двойно по-малко разрешения от инспекторите по труда за работа на деца. "Криза е!", би коментирал нашенецът. И си е така - няма работа за родителите, камо ли за децата. Тийнейджърите, които са разчитали на заработени с труда си парички, с които да си купят нови дрешки или да си помогнат за учебници, или просто да имат джобни, остават с попарени надежди. Би било жалко, ако трансформират огорчението си в агресия. Агресия, от чиито прояви страда цялото общество, а родителите ни с носталгия си спомнят "времената, в които децата бяха възпитавани добре".
Забравяме обаче онези стотици малчугани, девойки и юноши, които не могат да ходят на училище, за да помагат на семействата си, като работят в личното стопанство, берат и нижат тютюн или се грижат за по-малките си братя и сестри. Немалка част от децата, живеещи в отдалечените региони, не могат да посещават училище именно заради отдалечеността на школата. Всяко пето от отпадналите от училище деца между 12-16 г. работи, за да подпомага финансово семейството си. Само за миналата учебна година са престанали да ходят на училище близо 8850 деца - почти една десета от всички ученици в страната. Т.е. обществото ни се е лишило от възможността да има след години близо 8850 работници и специалисти в различни области и е започнало да отглежда близо 8850 неудачници, аутсайдери, безработни.
Може би тревожното е, че всички ние, залисани във всекидневните битови потребности, забравяме да обърнем внимание на детето, което се хвърля под автомобилните гуми, за да измие предното стъкло срещу драгоценно левче.
"По наше време" обществото ни не познаваше и друг вид детски "труд" - принудителната просия. Нито детската проституция. Но днес и те са нещо обичайно. И често с "благословията" на родителите, и дори под техен натиск. А нерядко и по желание на самите деца, "преценили", че това е пътят към... "благополучието".
Международната организация на труда си поставя цел до 2016 г. да бъдат елиминирани най-тежките форми на детски труд. Постижима цел. Но само ако държавата наистина си даде труда да изработи политика за образованието. Защото само това е пътят и към политиката за пазара на труда, и за избягването на поредния български парадокс: висшисти повече от нужното, за които няма работа, и много работа за висшисти, които не са били "произведени". Само разумната политика в образованието може да постави по-здрава и ясна граница между насърчаването на детското трудолюбие и експлоатацията на детския труд. Сега тя е твърде неясна.