От тигана с пламтящи въглени до "Фучащия Били" и по-нататък

Кой е праобразът на съвременната ютия

Ютията има огромно количество роднини. Например ацтеките използвали за гладене тежки плоски камъни. Все едно пресовали дрехите. Резултатите не били кой знае какви, но на ацтеките им харесвало. Не случайно те са увековечили процеса на гладене в няколко стенописа. Древните римляни използвали нагорещен метален чук - с него удряли дрехите колкото сили имали. Нещо подобно правели и гърците, за да нагласят плисетата по тогавашната мода. Платът се надиплял и го налагали с железни пръти. В отговор той послушно заемал желаната форма. В Русия на дебела дървена пръчка намотавали дрехата и я търкаляли по масата (като валяк). Доколкото липсвало нагряване, полза от гладенето нямало. С по-нежното бельо постъпвали по-деликатно. Сядали на него с меките си части, като едновременно постигали ефекта на натиска и нагряването.

Праобраз на съвременната ютия е тиганът. Напълнен с пламтящи въглени, той дълго запазвал топлината и гладел добре. Но имало един проблем - ако въгленче падне на дрехата и край, шийте нова. Затова сложили капак. А за удобство прикрепили и дръжка отгоре. Така се появила прабабата на днешната ютия - чугунена, тежка, трудна за работа. Жените добре боравели с нея и успявали даже да махат с ръка, за да вкарат повече кислород за разпалване на въглените. В ХIХ век на мода били музикалните ютии - тежки агрегати за плисе, гофре и фигурални гънки, които при работа възпроизвеждали непретенциозни мелодии, подобно на музикалните кутии. Украсявали ютиите с емайл, резба и инкрустации. Изглеждали като сувенири. Но истински подарък за жените били леките електрически ютии, изобретени от американеца Хенри Ф. Сили преди 130 години.

 
Шоуто на една прахосмукачка

Ако прахосмукачката беше човек, какво щеше да работи? Заядлива чистачка? Проявете въображение! Прахосмукачката започва своята кариера като шоумен. И така, Лондонски мюзикхол в началото на ХХ век. Техническият прогрес предизвиква фурор сред обществото. "Тази вечер ще ви забавлява машина, която издухва праха от стария килим!" Буря от аплодисменти.

"Прахосмукачката наопаки" имала невероятен успех. Само един зрител се замислил над възможността агрегатът да засмуква праха, а не да го издухва. Много скоро скромният зрител - инженер Х.Бут, потресъл Лондон със своята чудо-машина. Тя не получила веднага гордото име vacuum-cleaner. Отначало я наричали "Фучащият Били", защото тя наистина страховито фучала. Захранвали я с бензин и имала размери на голямо кресло.
Заради идеята домакините изкарвали килимите си на улицата, където Бут паркирал своето изобретение. Но прахосмукачката била нужна вкъщи, не на улицата. И американският инженер Хувър създал модел на домашната прахосмукачка, който станал изключително популярен, в това число и заради очевидната полза за здравето. След това се появила прахосмукачката с воден филтър. След това - вградената в стената абсолютно безшумна прахосмукачка, която отстранява праха от въздуха всяка минута и не дава никакъв шанс на алергията. И накрая - о, чудо! - прахосмукачката робот, която чисти без участието на човека.
 

Ухажор с тежко минало

Сешоарът, днес скромен труженик на фризьорския труд, някога бил страшно оръжие - той не толкова се грижел за косите, колкото им вредял. Температурата на въздуха била 90 градуса. Трябвало да се държи на разстояние една протегната ръка от главата, защото косата можела да се запали. Този агрегат (с тегло 2 кг.) заменил фризьорската печка, до която бедните жени почти изгаряли живи.
За чест на стария сешоар трябва да кажем, че той изпълнявал своята работа за 5-10 минути. Своето появяване сешоарът, както и автомобилът, дължат на двигателя с вътрешно горене. Той изхвърлял навън нагорещения въздух и така охлаждал двигателя.
Сешоарът бил изобретен в началото на ХХ век от немски конструктори. Въпреки своите недостатъци той направил революция в света на красотата. Веднага бил пуснат на пазара под три имена: "Лорелай" в чест на русокосата красавица от немските легенди, "Бриз" (от френското La brise) и "Фьон" (от немското Fohn) по названието на ветровете.
Неизвестно защо, но именно фьонът се продавал на невероятната цена от 39 марки (при себестойност 2 марки). Жените плащали за възможността да си направят прическата вкъщи и да подредят дългите си коси по свой вкус (тогава не се носели къси коси). Сешоарът им помагал да творят чудеса.


Тостерът - в главна роля при закуските

Тостерът е един от най-старите прибори, предназначени за приготвяне на закуска. За да запазят хляба по-дълго, древните римляни го сушели на огън. Така се появили първите тостове, които се смятат за традиционно блюдо в английската кухня. Първоначално за приготвянето им използвали специална решетка или вилица. Препичали филийките на открит огън.
Първите електрически машини за препичане на хляб са създадени от американската фирма "General Electric" през 1909 г. В началото били доста елементарни, неудобни и непозволяващи никакво разсейване по време на употреба. Те се състояли само от нагряващ елемент - решетка от кабели, която включвали към електрическата мрежа, и слагали хляба отгоре. За да се препече от другата страна, го обръщали ръчно.
Първият автоматичен тостер бил патентован през 1919 г. от Чарлз Страйт. Той препичал хляба от двете страни едновременно, освен това бил снабден с таймер. Специално реле изключвало електрозахранването, а специална пружина изхвърляла хляба. Станал символ на известно материално благополучие, уредът за препичане на хляб претърпял бързо цяла поредица от  усъвършенствания. 
За щастие на потребителите дизайнерите винаги са обръщали особено внимание на този уред. Запазвайки функционалността на тостера, те постоянно предлагат разнообразни по форма и конструкция прибори, които осигуряват истински комфорт в дома.