Островът на Афродита

Многобройни няколкоетажни снежнобели хотели, накацали по скатовете край морския бряг. Някои са "гарнирани" със синьо, други - със златисто, трети - с прасковено. Малките плажчета край басейните, сламените чадъри и шезлонгите под палмите са последен щрих, придаващ собствена физиономия на всеки хотел. Всеки хотел отстоява на... прилично разстояние от морския бряг така, че природата да не бъде увредена, а пясъчната ивица е собственост на общината. Таксата за чадърите и шезлонгите по тази ивица събират общински служители, които до 8-8.30 ч. всяка сутрин почистват плажа и изравняват пясъка. Въпросната такса е по 2,50 евро на чадър и по още толкова на шезлонг за целия ден. Между самите постройки има достатъчно пространство, покрито със зеленина (човек се чуди как е успяла от камънака и глината да се "роди" такава зеленина).
Това е първото впечатление от Агиа Напа (наричат го и Айа Напа) - мъничък град в югоизточен Кипър, известен с едни от най-красивите си плажове на средиземноморския бряг и с интензивния си нощен живот. Според местните курортът е с най-много нощни заведения на глава от населението.  
Твърди се, че местното население не надхвърля 3 хил. души. Туризмът сякаш е в кръвта им, независимо че до 70-те години на ХХ в. тук е имало само рибарско селище. Човек има чувството, че местните никога не се ядосват и никога не са сърдити, сякаш винаги са усмихнати и любезни. Дори да купите сувенир за 1 евро, иззад щанда ще ви се усмихнат като на стар приятел и ще ви благодарят, че сте посетили магазинчето им. "През зимата вали дъжд, всички тези хотели са затворени, няма никой в тях. Преди години, когато нямаше криза, през зимата работех в строителството. Сега няма работа и си стоя вкъщи, само в сезона карам таксито. Така е с повечето хора. Няма работа извън сезона", разказва шофьорът на таксито ни Христос - мъж на около 45 г., който слуша класическа музика в колата, внимателен е, не ругае (нещо, което май рядко може да кажем за родните ни таксиметрови водачи). По пътя, който продължава около 30-40 мин., научаваме от него достатъчно за миналото и настоящето на Агия Напа, за нравите на местните, за забележителностите в района. Показва ни разноцветно осветеното виенско колело на аквапарка WATER WORLD и ни го препоръчва за забавление. Подчертава, че водният парк има антична архитектура и предлага различни оригинални забавления. "Посетете го непременно", е препоръката на Христос.   
Малко странно е усещането за движение на автомобила в лявата лента на платното. Поне в първите няколко часа на всяко кръстовище ви се струва, че шофьорът ви на всеки метър нарушава правилата за движение по пътищата. 
Тук всеки говори английски. Не заради сравнително новия поминък на местното население, а защото до 1960 г. островът на Афродита е бил колония на Великобритания. За британското присъствие говорят и множеството английски пъбове. 
В сезона животът тук не спира и през нощта - курортистите са навсякъде, такситата и колите на хотелите непрекъснато сноват между градчето и летището на Ларнака, за да превозват туристите.
И постройката, и обзавеждането на нашия хотел, и униформеното облекло на персонала напомнят модерните за средата на ХХ век морски хотели. На закуска и особено на вечеря сервитьорите карат всеки един гост да се почувства специален. Всъщност, мисля си, какво му трябва на човек - малко любезни и усмихнати лица, малко добра храна, малко уважение. 
...Още от входа на ресторанта до пристанището усмихнато ни посрещат и ни разполагат на запазената маса, сервитьорка и сервитьор ни дават менютата, готови на мига да изпълнят желанията ни. Обсъждаме помежду си на български менюто, после се съветваме с двамата ни сервитьори на английски и поръчваме. До минути носят поръчаната храна и докато ние коментираме на български, изведнъж жената "съобразява" и почти изпищява радостно: "Ама вие българи ли сте?" Да, българи сме, но и ние не сме погледнали по-внимателно баджовете с имената им - Raina и Milen. Още две момчета са от България. От години през лятото идват на работа в Кипър, а като приключи сезона, се прибират у дома в България. 
Колкото и малко да е едно населено място в Кипър, в него винаги ще се намери поне една забележителност, с която местните да се гордеят и да подчертават, че е "единствена" или "първа", или "най-". В центъра на населеното място се намира манастирът "Агия Напа" (Света гора). Според легендата на това място имало пещера. Местните твърдят, че от изграждането му до момента манастирът не е променял облика си. Не бил засегнат и по време на османското владичество. И днес върволицата от хора в него не спира и мнозина искат да се докоснат до извора с лечебна вода.
В сряда по обяд Христос отново е в хотела - готов да ни закара до Ларнака. Първото, което ни впечатлява в града, е... плажът с белите чадъри и слънчевата крайбрежна. Бързаме към една от забележителностите, за които най-много се говори тук - черквата "Св. Лазар" ("Агиос Лазарос"). Препускаме край петте склада, строени от британските колонизатори, които по проект на общината отскоро са градска картинна галерия и единствения в страната Палеонтологически музей.
Уличка с малки спретнати магазинчета, сякаш току-що боядисани, напомня градските търговски улици от края на 19 и началото на 20 век. Малък бар, в който се предлагат и сандвичи, и леки рибни ястия, успява да ни заблуди с артистично изрисуваните старинни маси и столове, със статива на рисуващия в момента художник и с предлаганите картини. Галерия ли е? Не съвсем. Може дори да обядваме, но нямаме време - искаме да разгледаме поне форта. Той е изграден през Средновековието, но придобива сегашния си облик в годините на турското владичество. Когато островът на Афродита става британска колония, англичаните го превръщат в затвор. Сега е музей на Средновековието, а общината използва двора за различни културни прояви.
На крайбрежната улица в боядисани в бяло градски къщи от 19 век, има модерен автосервиз, кафенета, ресторантчета. Решаваме да изпием по кафе за "довиждане" с острова на Афродита в малко кафене, привлякло вниманието ни със старинния шкаф, пълен със стари сервизи "от чииза на баба", а край него са куклите и камиончетата "на мама и на татко". По пътя обратно виждаме насядали по пейките пред белите къщи възрастни мъже, излезли на раздумка след следобедната дрямка. Поздравяват всеки минувач.
И отново към летището на Ларнака - най-голямото на острова. А разглеждането на останалите забележителности и преминаването в турската част оставяме "за следващия път".


Твърди се, че черквата "Св. Лазар" е изградена върху гроба на светеца. Няма турист, който да не се отбие в храма, в чиято крипта е и саркофагът на Лазар

Уникалната дърворезба на иконостаса на "Св. Лазар" е изработена в между 70-те и 80-те години на 18 век

Плажовете в района на Агия Напа са носители на награда "Син флаг" - отличие, което получават плажове и яхтени пристанища, изпълнили редица критерии за чистота и качество на плажа, на морската вода, безопасността, удобствата

Отвъд стената на форта в Ларнака е джамията Тузла, която по-рано е била православна черква
Снимки авторката