Още за завистта

Завистта трайно се е настанила по нашите географски ширини и особено сега продължава да присъства в годините на българския преход...
По едно време унищожихме икономиката, посегнахме на културата, здравеопазването, образованието, сигурността. Но най-напред заклахме животните, сложихме ги в буркани, но и бурканите свършиха... Нали помните!
В едно село останали само три единствени млекодаващи крави - на Гьоре, на Геле и на Вуте...
И селяните понамаляли, отишли безработни в градовете. Останали само тридесет и трима жители, които купували мляко от Гьоре, Геле и Вуте.
Купували и завиждали. Непрекъснато. Завиждали и купували. Обсъждали цената мискините му. Какви ли не хули сипели по тримата кравари и търговци в селото... Наричали ги капиталисти, богаташи, олигарси...
Една неделя на Геле му писнало и отишъл на риба. И там ха - да не повярваш, хванал златната рибка. Тя се помолила да я пусне, като му изпълни три желания.
Геле, верен на приказките от детството си, й се доверил. Добре, казал рибарят. Първото: да умре кравата на Вуте. Златната рибка изпълнила желанието му. Второто, попитала тя. Второто, отговорил Геле, да умре кравата и на Гьоре... Готово, рибарю мой, дала положителен отговор златната рибка. Давай третото!
Третото желание било да умре и неговата собствена крава. Кравата на Геле.
Тук златната рибка недоумяващо извикала: "И твоята крава? Как така! А защо, рибарю?"
Защо ли, отвърнал Геле. За да няма откъде да си купуват мляко тия мискини завистници. Писна ми от тях вече двадесет и четири години...