Опозицията в Хърватска не вдига бяло знаме

"Хърватска под управлението на ХДЗ реализира своите два стратегически приоритета - членство в НАТО и ЕС"

"Страната ни трябва да се ориентира глобално в икономически аспект, а не само към страните от ЕС"


- Г-н Милошевич, какво е състоянието на хърватската икономика и финанси в момента?
- На този въпрос бих отговорил еднозначно - много обезпокоително. През 2011 г. ръстът на хърватската икономика беше 0,0% и нарастването на безработицата беше спряно. С идването на новото правителство увеличаването на ДДС (ДДС в Хърватска е 25%), ретроактивното търсене на данъчни задължения (което междувременно беше обявено като противоконституционно от Конституционния съд на Хърватска), появата на нови 60 000 безработни и др. представляват един ужасяващ показател. Новото правителство беше планирало 2% ръст на БВП през 2012 г., но още сега, в началото на април, държавният бюджет беше преразгледан и ръстът е намален на 0,7 процента. Чуждестранните инвестиции се намират на критично ниво, намаляват се и заплатите на държавните служители. От икономическите отрасли ръст бележи единствено туризмът.
И все пак трябва да подчертая, че положението не е катастрофално. Катастрофално е правителството, което не е наясно как да материализира потенциала на страната ни. Тук бих искал да акцентирам върху някои неща. На първо място това е геостратегическото положение на Хърватска. То трябва да се използва сега или после ще е твърде късно. На второ място е хърватският туризъм, но административните пречки за инвестиции в него са огромни и трябва да се предприемат спешни законодателни промени в тази насока. Сегашното правителство е прекратило прилагането на Акционния план за туризма на предишното правителство, но същевременно не е предложило друг заместващ го документ. Главната цел в тази насока трябва да бъде целогодишен туристически сезон, а не само залагането на летния морски туризъм. На следващо място трябва да се обърне специално внимание на селското стопанство и хранително-вкусовия сектор. Хърватска е производител на храни, но сега се превръща постепенно във вносител. В тази връзка е крайно време да се започне изпълнението на строителството на напоителния канал Дунав - Сава, което ще даде възможност за мелиорации на огромни масиви земеделска земя в Източна Славония, а така ще се повиши и производството на земеделска продукция от тази "житница на Хърватска". Настоящето правителство няма икономическа стратегия и води стихийна политика в тази насока. Липсва наследственост в икономическите приоритети. Също така на всички нива администрацията е настроена антиикономически и създава всевъзможни спънки на икономическите субекти в страната и от чужбина.
Трябва да отбележа и един важен факт - Хърватска не е страна със свръхвисоки дългове. Задлъжнялостта на страната е в рамките на критериите от Маастрихт и това лесно може да се провери. Но за да не се задълбочава този процес, страната ни трябва да се ориентира глобално в икономически аспект, а не само към страните от ЕС, и да се отвори напълно към всички инвеститори от Изток и Запад, независимо от коя страна идват те.
- Как са решени едни от основните външноикономически проблеми - със Словения и Люблянската банка, с Унгария и случаят МОЛ - ИНА, с изграждането на LNG-терминал на пристанището в Омишал?
- За съжаление и тук нещата не са розови. Проблемът с Люблянската банка е решен привидно само политически във връзка със скорошното членство на Хърватска в ЕС. Но от икономическа и финансова точка проблемът е просто замразен и е въпрос на време кога дебатът ще се разгори отново между Любляна и Загреб. По отношение на случая ИНА - МОЛ все още се чака съдебно решение. Формално ИНА е с 44% държавно участие, а МОЛ все още не е започнал с подписаната следприватизационна програма. Дали и тези 44% ще се продават, е решение на правителството, но според мен сега трябва да се изчака с този приватизационен процес. Чисто математически МОЛ не е прехвърлил 50% собственост в ИНА и няма пълното право да решава за съдбата на компанията. Във връзка с терминала в Омишал смятам, че дори премиерът Миланович не е наясно какво се случва. Преди пет месеца хърватска държавна делегация посети Катар и разговаря по този въпрос, но до момента няма никакви конкретни стъпки. Тук е мястото категорично да заявя, че ХДЗ е против Бюджет 2013 да бъде спасяван чрез продажбата на най-голямата застрахователна компания "Кроация осигуране" и "Хърватска пощенска банка". Тези две държавни предприятия са стратегически финансови блага и моментът не е подходящ, за да бъдат раздържавени за жълти стотинки. Бюджетът може да се стабилиза единствено с намаляване на данъците и много по-различно отношение към инвеститорите и предприемачите. Трябва да се извърши и спешна реорганизация на администрацията и законодателната база в тази насока, както и да се предприемат сериозни стъпки в процесите на мениджмънт на държавните предприятия.
- Г-н Пленкович, къде се намира понастоящем ХДЗ на политическата сцена в страната ви?
- ХДЗ е най-голямата политическа партия в Хърватска и е управлявала страната повече от 18 години. Ние заемаме политическото пространство дясно - център. За огромно съжаление скандалът с бившия премиер Иво Санадер (Санадер в момента е осъден по две от четирите дела за корупция, които се водят срещу него, и е в затвора) за корупционни схеми оказа пагубно влияние върху авторитета на партията и закономерно паднахме от власт на последните избори. Но същевременно Хърватска под управлението на ХДЗ реализира своите два стратегически приоритета - членство в НАТО и ЕС. Трбява да подчертая, че предизборната кампания за евродепутати бе манипулирана. Медийното пространство на правителството неправомерно беше използвано за агитация за правителствените кандидати.
- Кои ще са вашите основни партньори в ЕС и на кои страни основно ще разчитате за подкрепа?
- Безспорно нашите основни партньори ще са Унгария, Словения и Италия. Що се касае до региона на Западните Балкани, имаме да решаваме сериозни въпроси със Сърбия - в Хага отпреди две години е започнало срещупосочно дело за геноцид и този въпрос трябва да получи своето решение колкото се може по-скоро. Също така сме загрижени за положението на хърватското малцинство в Сърбия, което за разлика от сръбското в Хърватска няма свои представители в органите на законодателната, изпълнителната и местната власт. Тук е мястото да припомня, че по времето на ХДЗ сръбското малцинство дори имаше свой вицепремиер в правителството (Слободан Узелац - бел. ред.). Във връзка с БиХ трябва да подчертая, че отношенията ни със Сараево са от изключителна важност поради хърватския конститутивен народ там и БиХ е и ще продължи да бъде наш политически приоритет. Дунавската стратегия е мост и инструмент за задълбочаването и развитието не само на политическите, а и на икономическите отношения между нашата страна и България, където няма нито един открит въпрос в двустранен или международен аспект.


Домагой Милошевич - депутат от Хърватската демократична общност (ХДЗ) и бивш заместник-министър за инвестициите в Министерството на икономиката на Хърватска

Андрея Пленкович - депутат от ХДЗ и бивш държавен секретар на правителството на Хърватска
Снимки - Авторът