Опомнете се!
/ брой: 28
Владимир Василиев,
Народен артист на СССР
Откакто научих за отменянето на Международния балетен конкурс във Варна, не ме напуска усещането за надигащо се всеобщо безумие. Светът се побърква. По-точно хората, от които зависи "светлото бъдеще". Техните постоянни изявления за братство между народите, за мир и дружба, за процъфтяване на нациите и единство в името на мира в целия свят са станали нищо незначещи празни фрази.
Все по-малко компетентни хора идват на власт и все повече те приличат на кресливи играещи деца, непознаващи своето минало, но уверени, че именно от тях започва новата ера. Но животът върви и логиката ми подсказва, че на тяхна смяна идва ново поколение, възпитано от предходното и още по-опасно. През цялата история на нашата земя културата, за която политиците говорят мимоходом и между другото, в трудните моменти от развитието на човечеството винаги е спасявала от хаос и разрушение. Гордост за всяка нация, дори за най-малката, е била и си остава самобитната култура. Културата винаги във всички времена е обединявала хората. Невежеството винаги е разрушавало.
Винаги ще помня 1964 г. За първи път в историята на танца малката велика България организира и проведе първия в света международен балетен конкурс. Показа и даде пример на целия свят как може и трябва да се провежда политиката на обединение на народите. За България говореше целият свят.
И какво? Нима по онова време България беше по-богата страна, незнаеща къде да дене изобилието от средства? В продължение на половин век всеки две години Варна ставаше световен център на танцовото изкуство. Най-добрите балетни артисти, най-добрите хореографи, най-добрите педагози смятаха за чест участието в този конкурс. Може би сега твърде много конкурси са се нароили по белия свят? Може би! Но Варненският е единствен и неповторим, той е първият! Неговите основатели и участници влязоха като герои в световната история и в културата на България! Чест и слава! Сега "днешните герои" закриват тази славна страница. Така ми се иска да кажа: Опомнете се!!! Помислете за културата и за своето място в нея!
P.S. Много бих искал това писмо да бъде чуто от хората, от които зависи съдбата на конкурса.
* Писмо до организаторите на Международния балетен конкурс - Варна (стр. 12). Заглавието е на редакцията