24 Ноември 2024неделя06:07 ч.

На фокус

Омлет без счупени яйца не става

Управляващите не искат да свалят ДДС върху лекарствата, задмина ни и Румъния, като свали на 9 % данъка за илачите

/ брой: 205

автор:Йордан Василев

visibility 1629

От Европейския съюз изказаха мнение, че е удачно да се намали ДДС за лекарствата у нас. Според финансовия ни министър Горанов обаче това не било целесъобразно. Не е трудно да се разбере защо. Сега ДДС е основното приходно перо в бюджета и той формира 38-39% от постъпленията, което в цифрово изражение е 7,7 млрд. лв. Освен това евентуалното намаляване на ДДС за лекарствата щяло да предизвика подобни искания и от други сектори и тогава може да се получи лавина, която да застраши финансовата ни стабилност. Изтъкват се и технически трудности, защото системата е настроена да отчита единна данъчна ставка, а и персоналът не е подготвен за промяна. Така че нека да запазим това яйце здраво. Горанов обаче не обръща внимание на факта, че голяма част от

пенсионерите харчат за лекарства една трета от доходите си

а някои и повече. Приходите от ДДС върху лекарствата са 550 млн. лв., от които делът на пенсионерите е към 350 млн. лв. А за увеличените от 1 юли пенсии до края на годината ще се изразходват допълнително около 26 млн. лв. Е, не можеше ли за увеличението на пенсиите да се използват 160 млн. лв., така че възрастните хора да вземат поне по 10 лв. горница, а не, като сега стана, средно по 4,20 лв., а някои дори и по-малко? Можеше, разбира се, но според финансовия министър и яйцето на пенсиите трябваше да се запази здраво пак в името на прословутата финансова стабилност. Това навежда на мисълта, че по-добре е да сме в технически фалит, както Гърция, и тогава кредиторите да определят размера на минималната пенсия и у нас. Защото за най-нискодоходните пенсионери в южната ни съседка те определиха тя да бъде 385 евро, а у нас, при финансова стабилност, е 75 евро. Или поне да сме като Габон, където минималната пенсия е 186 евро.
Във високоразвитите страни основните приходи в бюджета са от

данъка върху печалбата

който се определя по прогресираща скала. В Швеция например той достига до 85%, а за капиталиста остават само 15%. Но това не спъва, а стимулира развитието. Защото при такъв висок данък върху печалбата капиталистът влага максимална част от доходите си в инвестиции, което намалява облагаемия му доход. Така вместо да реализира печалба от 1 млн. крони (в Швеция) и да плати данък 850 хил. крони, той прави допълнителни инвестиции за 800 хил. крони, при което печалбата му се свежда на 200 хил. крони и съгласно скалата плаща данък 18%.
У нас плоският данък от 10% беше въведен именно с цел повишаване на инвестициите. Но практиката показва, че българският капиталист не проявява такава склонност, той използва печалбата предимно за потребление, което много често се изразява в закупуването на скъпи коли, обзавеждане, скъпи пътувания, ненужни ремонти и т.н. Правителството и парламентът обаче искат и това яйце да се запази здраво, защото според тях, ако данъкът печалба се увеличи, много фирми ще преминат в сивия сектор. Напразни надежди, защото този сектор и сега съществува и е много по-голям, отколкото в Швеция и другите страни от Западна Европа, в които корпоративният данък е висок. Защото там съществува

ефективна система, която се бори със сивия сектор

Франция увеличи данъка въху доходите на филмовите артисти и тогава Жерар Депардийо поиска руско гражданство. Сбърка, по-добре за него щеше да дойде в България, тук е данъчният рай за богатите хора. Разбира се, за останалите не е така. В подкрепа на това становище са фактите, според които приходите за бюджета на страната ни от корпоративен данък са 1,5 млрд. лв., а от доходи на физическите лица почти двойно - 2,7 млрд. лв. годишно. Пак основно физическите лица са главните платци на акцизи, които са едно от най-солидните пера в приходната част на бюджета - 4,2 млрд. лв., но и те се смятат за недостатъчни, от следващата година ще се вдигнат цените на цигарите поради повишаване на акциза. Въобще се върви по път, който води до пряко и косвено ограбване на населението, за да има повече средства за държавни разходи. И при тези ниски доходи дори минималната заплата е облагаема, също с 10%. У нас не се прави разлика между трудов доход и печалба, всички са равнопоставени данъкоплатци. А трябва, защото работникът или служителят получава възнаграждение за работата си, а капиталистът формира печалбата си от незаплатената част на техния труд, т.е. като ги експлоатира. При това

на капиталиста му се признават производствени разходи

в които влизат и заплатите на работниците и служителите, а на тях не се признават разходите за възстановяване на работната сила, за поддържане и повишаване на квалификацията. За съжаление у нас е така, но в САЩ, Канада, Япония и други страни е различно. Там, ако работникът или служителят прави разходи за повишаване на квалификацията си - за участие в курсове или други форми, за купуване на обща и специализирана литература и за други цели, те му се приспадат от облагаемия доход. У нас при социализма имаше система за косвено намаляване на разходите за възстановяване на работната сила - във ведомствените почивни станции за тази цел се заплащаше символично - 14 дни отдих в тях за 4-членно семейство струваше колкото половин месечна заплата. Сега за една седмица това струва колкото 3 средни работни заплати. При социализма тези почивни станции се строяха и поддържаха с отчисления от печалбата на предприятията във фонд "Социално-битови и културни мероприятия" (СБКМ). Не знам сега някой български капиталист да е построил почивна станция за своите работници и служители, въпреки че това ще му се признае за разход и ще намали облагаемия му доход.
При тези и други съпътстващи условия ние сме стигнали до положението да сме най-бедната страна в Европейския съюз. Как тогава да направим омлета, с който да задоволим поне най-насъщните потребности на основната част от хората, които сега са

в бедстващо положение според стандартите за цивилизован живот

Трябва да започнем да чупим яйцата, ако не всички изведнъж, то поне едно по едно. Днес да намалим ДДС върху лекарствата и хранителните продукти (за последните ставката в Англия е 9%, колкото е и в съседна Румъния, с която често се мерим), утре да обявим необлагаем доход за заплатите до 500 лв., вдругиден да въведем прогресивна скала за данък печалба (корпоративния данък) и т.н. После, живот и здраве да е, да се заемем и с други неща. Трябва да се върне вярата на хората, че има смисъл да живеят в България, да създават семейства, да раждат и отглеждат деца, за да просъществува българската нация. Това е оптимистичният вариант. За песимистичния не ми се мисли...



"При ставка 20% ДДС върху лекарствата е твърде висок. България е сред малкото държави членки на ЕС, които не прилагат диференцирана ставка", изтъкват в доклад от Световната банка. Там се припомня, че у нас ДДС е по-нисък единствено за туризма - 9%, но дори и това е "съществено по-високо в сравнение със ставката, прилагана за лекарства в някои страни. В Обединеното кралство, Ирландия и Малта няма ДДС за лекарства, а в Испания, Франция, Хърватия, Кипър, Литва и Унгария ставката е 5% или по-малко". Следва да се обмисли намаляване на ДДС до сходно равнище с други страни от Централна и Източна Европа, препоръчват експертите. Високият данък има по-сериозна тежест върху по-бедните, а и голяма част от лично плащаните здравни разходи са за лекарства, мотивират се те.

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 996

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 941

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 928

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 829

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 1028

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 899

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 929

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ