Окончателни изводи от неокончателните изборни резултати

Още при неокончателните резултати от предсрочните парламенетарни избори в неделя вече могат да се направят някои окончателни изводи от тях.
На първо място безспорен факт е, че около 3/4 от българските гласоподаватели казаха НЕ на ГЕРБ. Така напоителната история на ГЕРБ като управляваща, при това доскоро безалтернативна партия, приключи на 12 май 2013 г. Особено след уникалния скандал с 350 000 незаконни бюлетини, хванати от прокуратурата и ДАНС в печатницата на техен партиен другар в Костинброд. Оттук нататък при всеки следващ вот, независимо какъв е той, и независимо какъв резултат ще бъде постигнат, при участие на тази партия над нея винаги ще тегне непреодолимото съмнение, че той ще е извън контекста на честните избори.
Между другото, при никои други избори в най-новата ни история не е имало толкова много жалби, сигнали, манипулации, нарушения, оплаквания. При това - пред очите на толкова много международни наблюдатели. Костинбродската наглост бе само върхът на айсебрга. Без съмнение се налагат спешни мерки около правилата, законите и технологиите на провеждане на избори. Иначе съвсем скоро ще доживеем времето, когато вече никой у нас няма да признава никакви избори.
Другият безспорен извод е, че в 42-рото Народно събрание десница няма да има, доколкото доскоро управляващата партия очевидно пребивава в политиката без ясна идеология и единствено заради властта. Старите десни партии ритуално се самоубиха и смъртният им акт бе официално подпечатан. Така приключи десетгодишната им агония, след като още тогава стана ясно, че те са изпълнили историческата си мисия в безкрайния български преход. През което време обаче нанесоха сериозни щети на българската икономика и общество с деструктивната си политика. На 12 май се видя, че избирателите не са забравили това. Ясно е също, че нов десен проект ще бъде изграден в по-близка или по-далечна перспектива. Но кой ще го направи и как точно в непредвидимата българска политическа среда, е голяма загадка.
В неделя се простихме и с един от големите парламентарни клоуни. Благодарният електорат каза "чао" на Янето. Изглежда, само Б.Б. и Цв.ЦВ. не разбраха елементарния факт, че когато Яне им беше опозиция, те имаха двойно по-висок рейтинг от времето, когато той им стана негласен коалиционен партньор и започна да им изпълнява поръчките. А беше лесно да се прозре, че на фона на подобна опозиция изглеждаш авторитетно и солидно, докато с коалиционен съратник като него просто изглеждаш нелепо. Изобщо всички, които слугуваха или колаборираха в определен исторически период с ГЕРБ, пострадаха сериозно. Янето, Костов, СДС, Касим Дал. Единствено "Атака" по чудодеен начин се измъкна суха. Но как ще преодолее евентуална бъдеща коалиция или бъдещо сътрудничество с ДПС, макар и само по конкретни въпроси, е задача с повишена трудност. Такъв развой на нещата би вкарал автоматично враговете й по националистическа линия от НФСБ в следващ парламент на бял кон, за сметка на хората на Сидеров, които просто ще катастрофират политически. 
Друг налагащ се извод е, че да преминат парламентарни избори с избирателна активност под 50%, е изключително притеснителен факт. Защото повече от половината българи остават без представителство във властта. И тя би могла лесно да падне при всеки следващ уличен натиск. А той не изглежда никак далеч при положение, че почти нищо от тежките социално-икономически проблеми, които предизвикаха Февруарската революция, не е решено нито на йота. Служебният кабинет не си мръдна пръста. Нито доходите, нито цената на тока, нито битката с монополите, нито демократизирането на изборното законодателство - нищо. Видяхме, че самоубийствата и самозапалванията продължават. И няма гаранция, че ще спрат. Предсрочните парламентарни избори временно загасиха взривоопасната обстановка от февруари-март. Целият въпрос е докога?