Одеса отвъд сезоните

Когато стане дума за Одеса, повечето хора си представят море и плаж. През лятото космополитният град наистина привлича тълпи от желаещи да се насладят на отпуската, препичайки се на щедрото слънце. Жадните за релакс пристигат не само от различни краища на Украйна, но и от цял свят. Затова с прочутия си сарказъм и духовитост колоритни жители на хумористичната столица на страната се шегуват, че честват Деня на освобождението два пъти в годината: през април - от фашистите, а в началото на септември - от туристите.

Наистина, щом сезонът на почивките свърши, през деня по улиците ще срещнете само бързащите "по работа" обитатели на Одеса или обичайните симпатични зевзеци. Привечер, не само през почивните дни, но и в делниците, "Перлата край морето", както е възпят градът в култови хитове, се изпълва с почитатели на безцелните разходки и нищоправенето.

Очарованието на мястото през зимата като че ли е разбираемо само за ценители. И не толкова заради по-голямата достъпност в популярни заведения и намаленията в капанчетата с прочутата шаурма (така обикновено наричат предлагания у нас дюнер, но в пъти по-богат и вкусен). А понеже в по-студените дни всеки може да направи в Одеса онова, за което не е стигнало времето през пролетта, лятото или есента.

Колоритът на трамваите

Удобството и бързината да се придвижвате в милионен град с такси или изключително популярните маршрутки, освен че мигновено се отразява на портфейла, по никакъв начин не може да се състезава с чара да ползвате обществената мрежа за градска мобилност. През бурните 90-те по решение на един от кметовете на Одеса пътуването във всички видове електротранспорт близо 4 години бе безплатно. Сега единичното билетче може да се купи за около 50 гривни (близо евро и половина), но емоциите, които получавате от возенето в култовия трамвай номер 5 например, струват много повече. Освен че Одеса е единственият град, в който релсите пресичат известния Френски булевард, само в този тип превоз може да чуете неподражаемия говор и небрежното заяждане на всичко знаещите чаровни местни - предимно от еврейски произход. Не че през лятото не може да се насладите на това преживяване, но в жегите то е просто непоносимо и рухва цялата магия на гледките, които виждате от прозореца, докато пътувате до историческия център, Аркадия или най-известния пазар в областта - "Привоз".

"Дерибасовска" и култовата парола

Всеки град си има най-главна улица. И Одеса не е изключение. Но нейната дори става част от заглавието на незабравимата криминална комедия "На Дерибасовска времето е хубаво, или на Брайтън-Бич отново вали", превръщайки се в крилата фраза, която в контекста на разговора може да се тълкува по най-невъобразими начини. Поседнете на 12-ия стол - бронзов паметник, посветен на световноизвестните съветски писатели Илф и Петров, родени, разбира се, в Одеса. Хапнете от прочутите градски кренвирши. Спрете, за да хвърлите няколко погледа от Ротондата на неизменните минувачи. Хвърлете монета във фонтана на Градската градина. И се насочете към следващия символ на морската столица на Украйна.

Преброяване на стъпалата

Монументално. Колосално. Огромно. Единствено по рода си. Велико. Устремено към Господ. Тези и много други епитети се срещат в безброй описания на Потьомкинското стълбище, което смело може да бъде наречено не само неповторим символ на Одеса, но също така е сред най-ярките забележителности на Украйна като цяло. През 2020-а се навършват 185 години, откакто е направен проектът. След като го реализират през 1837-1841 г., чак до началото на ХХ век наричат архитектурния шедьовър по най-различни начини: Ришельовското, Голямото, Николаевското и какво ли още не стълбище. Замислено като параден вход към града от морето, то се превръща в магнит за пътешественици, поети, писатели и безброй жители и гости на Одеса. През зимата се извисява като горд самотен страж, който не просто наблюдава отвисоко необятния син хоризонт, но и свързва небето със земята. Заради желанието на авторите на Потьомкинското стълбище неизбежната перспектива да не нарушава усещането за глобалност, то е изградено така, че основата му (21,6 метра) е доста по-голяма от върха (13,4). Когато я гледате отгоре, се създава впечатлението за еднаква широчина на съоръжението през цялата му дължина (142 метра). Ако се намирате долу, ви се струва по-високо, отколкото е (27 метра). 10 хоризонтални площадки разделят първоначалните 200 стъпала, които днес са 192, заради повдигане на крайбрежната част, където е направена улица на мястото на бившия Къпален бряг. Удобен фуникульор издига онези, които нямат време, желание или възможност да  изкачат Потьомкинското стълбище самостоятелно.

Културното освобождение

Да стигнете до Одеса и да не се снимате на фона на Операта - е все едно да отидете в Рим и да не видите Папата. Всеки ден социалните мрежи и интернет са заливани от фотографии на първия (като време на изграждане, значимост и известност) театър в морския град. Сградата неведнъж е наричана най-красивата в света. Нееднократно е преустройвана, възстановявана след мащабен пожар и спасявана от недоброжелатели. Надписът на мемориална табела гласи, че именно на балкона на Одеския национален академичен театър за опера и балет на 10 април 1944 г. е издигнато знамето в чест на освобождението на града от хитлеристки окупатори. Освен духа, който отвъд всички сезони се създава от осъзнаването на историческата и архитектурната ценност на тази институция, добре е да се знае, че именно през зимните месеци е по-вероятно да намерите билет за някое представление от богатия репертоар на Операта.

...Когато си тръгнете от Одеса - със светли спомени и стотици снимки в телефона, още дълго време в душата ще кънти като камбана необяснимото усещане, че времето никога не стига, за да опознаете този град така, както ви се иска.