СИМОНА ЮЛИАНОВА: В свят на изкуствен интелект няма по-важно нещо от изкуството

СИМОНА ЮЛИАНОВА е родена на 26 май 2004 г. в София. Завършва Националното училище за танцово изкуство със специалност "Модерен танц", а в момента е последен курс специалност "Актьорство за драматичен театър" в НАТФИЗ, в класа на проф. д-р Атанас Атанасов. Още от ранна възраст развива сценичните си умения чрез съвременни и класически танцови техники. Симона има опит както в театрални постановки, така и във филмови продукции и дублаж. Участва в спектаклите: "Казимир и Каролине" и "Декамерон", както и в късометражния филм "Източен вятър". Работила е и като дублажен актьор за продукции като "Трансформърс: Възходът на зверовете", "Аватар: Природата на водата" и "Спайдър-Мен: През Спайди-вселената".
Най-новото превъплъщение на Симона е Албена в едноименната творба на Йордан Йовков, с което прави своя дебют на професионалната театрална сцена. Това е премиерният спектакъл в афиша на Драматично-кукления театър "Иван Радоев" в Плевен. Режисьорка е Анастасия Събева. В постановката участва почти цялата трупа на Плевенския театър. Следващите представления са на 9 и 23 ноември.

- Симона, изпълнявате главната роля на Албена в едноименната постановка по Йордан Йовков, как премина премиерата? Публиката как реагира? Какви са отзивите?
- Мисля, че премиерата мина по възможно най-добрия начин. Публиката беше развълнувана и докосната, а отзивите - позитивни.

- Това всъщност бе Вашият дебют на професионалната театрална сцена. Доволна ли сте от резултата?
- Доволна съм и съм щастлива от процеса, който имах, както и от резултата.

- Кои са приликите и разликите между Вашата Албена и Албена на Йовков? Йовковата героиня как кореспондира с днешната действителност?
- В представлението се придържаме силно към зададената тема от Йовков за красотата и греха и категоричния образ на Албена. Тя е представена като жена, която има силно присъствие и влияние върху хората. Хубава и крехка - дяволита и страстна. Мисля, че Йовковата Албена е разглеждана през светлото, чистото и красивото, докато нашата Албена носи в себе си и частици от тъмното, дяволитото и греховното.

- Интересно ми е как млад човек като Вас вижда героиня като Албена - сходното, а и сблъсъка с днешните ценности, морал?
- Честно казано, докато изграждах образа си дадох сметка, че това е жена, която е много смела за времена, в които е написана творбата. Подобно на мен, персонажът на Албена следва своите искания, мечти и чувства. Свободното й общуване, лекотата и нежността, с която присъства, са фактори, които подтикват околните към силни страсти. Беше ми трудно да разбера такъв тип природа, защото такова силно присъствие може само да се носи, то не се играе. Нуждата да намерим себе си извън наложената мярка на обществото и дързостта да бъдем различни са теми, които вълнуват и днес. Смятам, че и сега можем да си представим такъв любовен триъгълник, невъзможен за решаване.

- Лесно ли се сработихте с останалите актьори, които играят в "Албена"?
- Да, много бързо и лесно се сработих с колегите. Те ме приеха изключително топло и това ми даде спокойствие и лекота в работата.

- Какво е посланието на "Албена" под режисурата на Анастасия Събева?
- Мисля, че едно от посланията е за човешките взаимоотношения - дълбоки, същински и плътни.

- Завършили сте НУТИ с "Модерен танц", помага ли Ви танцовото образование в професията и как езикът на тялото се вписва в театралните роли, както и в обучението Ви в класа на проф. Атанас Атанасов?
- Истината е, че танцовото ми образование се оказа голям коз в ръкава, тъй като за един актьор е много важно да бъде в добра форма, да познава собственото си тяло добре и да разчита на уменията си. Танците ме възпитаха на дисциплина и отговорност. Това беше багаж, с който пристигнах в академията и който даде своите отражения.

- Защо се насочихте към ДКТ "Иван Радоев" в Плевен, в който вече сте и част от трупата? Изцяло Ваш избор ли е? Свързва ли Ви нещо с този град?
- Видях, че има обявен кастинг в Плевенския театър и реших да си пробвам късмета. Дотогава нямах нищо общо с града, но се радвам, че днес ни свързва именно театралната сцена.

- Практика ли е начинаещите актьори, завършили НАТФИЗ, напр., да предпочитат извънстоличните репертоарни театри, вместо да търсят бърза телевизионна изява или реализация на софийска сцена?
- Не знам дали е практика. По-скоро мога да говоря от собствено име, че всяко предложение, независимо дали то би било в столичен или извънстоличен театър, е шанс за развитие и реализация. Нашата професия не би следвало да търси бързата слава, а качествения и смислен път.

- Как бихте се представили на нашите читатели?
- Като един чувствителен човек.

- От малка ли искахте да станете актриса?
- Да. Помня как в пети клас попитах баба дали има училище за актьори, а тя ми каза, че има, но трябва първо да порасна. Често семейството ми ме караше да имитирам различни роднини и хора...

- С какво са свързани мечтите и амбициите Ви?  
- Аз силно вярвам, че когато човек обича това, което прави, е обречен на успехи. Мечтите са много, но бих искала да ги запазя за себе си.

- Живеем във време на свръхмодерни технологии и все по-използван изкуствен интелект, как това се отразява върху актьорската професия и в частност на театъра? Какви са плюсовете и минусите според Вас?  
- В свят на изкуствен интелект смятам, че няма по-важно нещо от изкуството. Театърът е едно от малкото изкуства, които се случват тук и сега. Технологията може да направи изкуството по-впечатляващо, но не може автоматично да го направи по-смислено. Човекът е този, който е уязвим, непредвидим и способен да предаде конкретно преживяване на друг, все пак зрителят не отива да гледа нещо, което изглежда като човек, а отива да срещне друг човек. Ако изкуственият интелект дава отговори, то смятам, че театърът трябва да задава въпроси.