Обществената телевизия не се гледа, защото не е обществена

Тъй като заглавието не може да е безкрайно дълго, бързам да уточня: не е достатъчно гледаема. Защото не е достатъчно обществена. Показа го скандалът с предаването "Денят започва с култура" и програмният директор на БНТ1 Емил Кошлуков не е откривател на тази взаимовръзка, но й помогна да стане по-видима.
СЕМ като регулатор не може да се намесва в програмната политика и редакционната независимост на електронните медии. Има обаче два въпроса, по които той не само не може, но и няма право да бъде безучастен. Единият се отнася за цензурирането, което не се допуска под каквато и да е форма. Другият е за плурализма, който е задължителен за обществените медии. Напрежението около "Денят започва с култура" показва, че има проблеми и в двете посоки.
Тъкмо затова СЕМ ще направи фокусиран мониторинг върху спазването на плурализма в БНТ1. Това ще даде възможност за преценки и решения въз основа не на субективни възприятия, а на обективни данни. Още повече, че сигнали за нередности идват от среди в самата БНТ. Съжалявам, че по време на конкурса миналото лято колегите не ме подкрепиха да допуснем до изслушване един от кандидатите, който беше поставил в концепцията си този тип проблеми ребром. Така бе осуетена възможността те да се произнесат в ефир и може би в някаква степен да бъдат решени, а не да се връщаме отново и отново към тях. Сега обаче той намери начин да заяви публично, че въпросното предаване отдавна не е за култура, а за идеология. Че в него се канят едни и същи събеседници, и че господства едноизмерност на мненията.
Дали е така, предстои да се види. По темата за комунизма в учебниците например и тримата гости в студиото бяха на едно мнение. Като прибавим и двамата водещи, се получава съотношение от петима на нула, което няма как да е плурализъм. По едно издание обаче не може да се съди за предаването. Специализираното наблюдение ще посочи каква е неговата линия. И ако тя наистина е свързана с липсата или недостига на различни становища, ще трябва да се проведе сериозен разговор. Подобна бе картината и в последното издание на "ИСТОРИЯ. BG". По темата за лагерите след 9 септември 1944 г. бяха поканени четирима единомишленици. Като включим в сметката и водещия, който всякак им пригласяше, и тук съотношението стана петима на нула. Подобна ситуация в обществена медия е тържество на абсурда. Тя не само води до отлив на зрители, но и показва, че е загубена всякаква чувствителност към основното законово задължение да се отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез множество на гледните точки.
Същевременно е недопустимо, образно казано, да се удря по масата и да се поставят невъзможни задачи с нереални срокове за изпълнение, както се твърди, че е сторил програмният директор. Със заплахата, че ако това не бъде направено, екипът ще бъде сменен. Водещите биха могли да проявят по-добра хигиена и да не канят събеседници, станали скандално известни с негативизма си към светли имена от нашата история, но няма как за две седмици да вдигнат рейтинга. Още по-нелепо е изискването да намалят дискусионните форми и да се ориентират към "по-лайфстайл звучене". Ако се докаже, че подобни указания се налагат с натиск, това може да доведе до сериозни санкции за БНТ.
Несъмнено ниската гледаемост притеснява новото ръководство на Националната телевизия. Това пролича и в представената завчера пред СЕМ визия за развитие на медията в следващите две години и половина. Набива се в очи стремежът да се увеличава развлекателният компонент в програмната схема. С уговорката, че в развлечението деликатно ще се вплитат образователни и възпитателни елементи. Нещо, което днес се нарича инфотейнмънт и едютейнмънт. И което е известно поне от 1602 г., когато излиза "Градът на слънцето" на Томазо Кампанела. В тази утопия образованието на децата се основава на идеята "учи чрез игра". Знанията им се поднасят чрез издълбаните по стените на града изображения и книги.
С инфо- и едютейнмънт може и да се повиши рейтингът на БНТ. Но това е свързано както с инвестиции, така и с риск обществената медия да заприлича на търговските, които са по-силни на терена на развлечението, и не само защото са на него отдавна. А в битка на чуждо игрище трудно се успява. Ето защо е по-разумно БНТ не да копира частните телевизии, а да стане още по-различна от тях, като се постарае да реализира по-пълно обществената си мисия. За това не са нужни допълнителни бюджетни средства. Достатъчно е екипите да са прегърнали разбирането, че в обществената медия свободата на словото се осъществява не чрез обсебване на ефира, а с плурализъм на мненията. Нещо, което може да се постигне с диалог, а не с тропане по масата.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info