Нови стихотворения от Георги Драмбозов

Тишина

        ...Без тебе всичко тишина е...

                        Цветан Генов

Ти отплава с Харон в тишината - 

над връх Голеш, в най-синята вис, 

а тук долу, край Панега златна, 

ято гълъби диви гугукат на бис. 

Да се върнеш, подобно звездица, 

сред реката с брега най-червен, 

да прегърнеш жена и дечица - 

даже в Лета надникнал, но пак несломен.

Да прошепнеш стиха вместо клетва, 

възроден за любов и живот, 

и с най-нежния псалм на поета 

да отрониш в душите ни златния плод.

Тишината без теб е сиротна, 

над поета смъртта няма власт... 

Ти обръщай небесната лодка - 

твоят пристан лирически е между нас!

                                                                                                                    

Поети 

Ах, великото чувство за мое и твое!...

Моя обич, признавам - не съм само твой - 

в бяло ято летя и в студа или в зноя 

първо ятото влиза със ястреба в бой.

Ние, светли поети, в пространствата бродим -

ято птици лирични в небесната вис, 

ние пишем с крилата си химн за народа, 

а народът посмъртно ни вика на бис.

И обрекли до гроб сме се тук на България, 

и за мащеха чужда не ще я сменим - 

в нея свойта Голгота ще минем до края, 

подир нас - тъжен стих, въглен бял, струйка дим.

Не разделяй ни, Боже, на свои и чужди!-

няма избори, Раят не е Парламент... 

На земята и горе при Тебе сме нужни - 

извън щата, на святата длъжност Поет.

Моя сребърна нощ

Моя сребърна нощ, звезден мой кабинет, 

ти ми спускаш по няколко плахи звезди - 

да ги свързвам със думи... Все пак съм поет,

току-виж, че до утрото стих се роди.

Аз съм твой влюбен син, ти си майка за мен,

но и муза, читател и даже критик. 

В теб зачева стихът ми, с тъга напоен, 

сутрин - млад младенец, се усмихва за миг.

Моя сребърна нощ, учиш ме, срам не срам, 

кои думи - звездици са брат и сестра 

и ги сбирам прилежно в среднощния храм -

проста, мъдра и свята лирична игра.

Аз не съм звездоброец, ни нощен човек, 

а изстрадвам си строфите всеки бял ден,

неусетно прекрачих и в новия век, 

после ти ми напомни защо съм роден.

Ти - пастир на звезди, аз - на думи пастир 

и така ще си мъкна лиричния кош... 

Щом го сипя накрая надлъж и нашир, 

приюти ме и мен, моя сребърна нощ.                  

Апология на тъгата

Тъга, тъга, не мога сам без тебе вече - 

ти си начало и поанта в мен, 

най-тъжния поет, на теб обречен, 

прегърнала си в сладкия си плен.

Тъга, тъга, не мога да те оттъгувам - 

с бял слънчев лъч да пиша този стих 

и да се вдигна с нов пегас над Дунав, 

към оня връх зад хоризонта тих.

Тъга, тъга, признателно ти се покланям! -

отвъд чертата ще те взема аз, 

ти ме покръсти за лирическо познание 

тук долу, под нозете на Парнас.

И може би съм точно на браздата в края,

защото ти признавам чак сега - 

ти дълго меси глината, за да изваеш 

Поет от мене, спътнице Тъга!

Моите мъртви приятели

Те са горе светци, мъртвите ми приятели - 

да се кръстят в тях живите долу край мен.

Всички те отлетяха там, в кътчето свято, 

не са чели стиха ми, на тях посветен.

Но го чувстваха! - те живота ми съпреживяха,

бяха моя опора в деня ми най-чер, 

споделиха си залъка, дадоха стряха - 

просто бдяха над своя лиричен авер...

И сега се преборвам със зли угризения -

малко дадох от себе си, много съм взел, 

Свети Петър отгоре се взира към мене 

и дано две-три строфи поне да е чел.

Ако искам от него да съм в лоно Божие, 

то не е, че от пъклото днес ме е страх, 

а Едема бих искал да поразтревожим 

с много стих, с много песен и с обич, и смях.

Бяла птица остана да пърха в душата ми, 

черен креп се развя подир тях в моя ден -

бяха истински, моите мъртви приятели... 

И по-живи от всичките живи край мен!

Към моето недописано стихотворение

Пак в класически стих, с препинателни знаци,

ти защо ли в душата дълбоко се скри? - 

виж навън как обират овации 

рой дописани братчета или сестри.

А ти свиваш се в мен, срамежливо загнездено,

без начало си и без поанта до днес, 

обещаваш безброй от метафори звездни 

и звучиш ту дактилничко, ту в анапест.

Уж заченато истински, а неродено, 

ти си пълно и с радост, и с глуха печал -

толкоз дълги години се криеш у мене, 

да се тюхка светът, че не те е познал...

Недописано мое! - до гроб ще те пиша - 

да не знаеш омраза, забрава и тлен, 

да си моята мъжка любов и въздишка, 

да си тъжното ехо и спомен след мен.

Яворов

Надминах аз и Яворов по възраст, 

по възраст само, не по Божи дар... 

Удари гръм, а ехото заглъхна бързо 

и няма ме в лиричния буквар.

Навярно тъй от Бога съм орисан 

и славата е просто суета, 

и само Геният намира точно смисъла, 

и силата да призове смъртта.

Чирпанецо, пред тебе коленича -

перо и сабя, обич и борба... 

Ти си урокът по лиричност и обичане, 

по мъжка гордост и по свобода.

И храня още мъничка надежда, 

че Господ всичко пак ще уреди, 

че в храма от любов, тъга и нежност 

нов Яворов сред нас ще се роди.

Ангел - критик

На Благовеста Касабова

Този век, дълго чакан, не е твоят, за жалост! - 

ти така си остана там, в двайстия век,

този, двайсет и първият, е пресметлив до премала 

и почти невъзможно е да си лиричен човек.

На превала от двайсти към двайсет и първи повярва 

в нещо ново и даже в един Горбачов, 

а надеждата бе удушена с омраза и врява,

отчуждение вкуси душата наместо любов.

Но повярвай, сестрице, даже в двайсет и втори

все такава ще бъдеш - Човек и Жена! - 

срещу пусто бездарие и след смъртта ще се бориш, 

ще наричаш нещата със истинските имена.

И във вечната книга, в паметта на живота, 

ще те впишат за храбър словесен войник, 

този век е последната крачка към твойта Голгота, 

след която открива Бог щата за ангел-критик.

Георги ДРАМБОЗОВ е роден на 26 декември 1945 г. в Свищов. Завършил е машинно инженерство в Русе и педагогика в Санкт Петербург. Работил е като инженер-конструктор, директор на професионалната гимназия по строителство и заместник-кмет в родния си град и читалищен деятел. Автор е на над 20 стихосбирки, сред които "Два въглена от музика и стих", "Реката на забравата", "Кръстопът на музите", "Безлюбие". Негови стихове са превеждани на руски, украински и унгарски. Член е на Съюза на българските писатели. 

Новите стихотворения, които представяме на читателите на "Пегас", са от подготвената за печат в издателство "Българска книжица" книга с лирика "Апология на тъгата".