Нищо не е загубено

Проучване сочи, че хората до 29 г. ставали все по-апатични към политическите процеси. Какво да ги вдъхновява - знайни и незнайни лидери все ни обясняват как трябвало да ги изберем, защото били "по-малкото зло". Ако всеки избор е предрешен да е лош, какво тогава да ни мотивира?

Само 7% четат политически новини. Колко са чисто политическите информации? Не се ли превърна сериозната журналистика в жълтория? Не приучаваме ли младите повече да гледат и четат "сдъвкани" и повърхностни кратки "постове"? Какво различно казват политическите лидери, че да си заслужават редовното проследяване? Не тъпчат ли едни и същи опорки, не са ли предсказуемо скучни?

Едва 4% от младите искат да участват в политиката. Добре, че не са повече! Тяхната роля е да се учат, да търсят професионалния си път. Ако опитат да бъдат политически играчи без това, само се превръщат във фигурки без мнение. Политик може да стане всеки лекар, учител, счетоводител и т.н. (при наличие на определени качества), но не и обратното. Пък и стига сме ги учили, че им се полага като квота. Нека се докажат!

Хубавото е, че младите са социално чувствителни. Би трябвало неправдите да ги вдъхновят да търсят промяна, да бъдат такава. Дори и като политици. Нищо не е загубено!