Юбилей
Ние сме във вестника и той е в нас
За 30 години ДУМА става част от теб
/ брой: 64
Какво е да работиш 30 години без прекъсване в ДУМА, от първия му ден до днес? Вестникът става част от теб. Колеги, автори, материали, телефони, писма, разговори, интервюта, радости, мъки, проблеми - въртят се в ума ми три десетилетия история на вестника. Подготвихме първия брой за печат в деня, в който БКП се преименува на социалистическа партия. "Работническо дело" стана ДУМА на следващия ден, 4 април 1990 г. - сакрална дата за всеки от нас, тогавашните журналисти. Радвахме се, вярвахме в Продев, в бъдещето, в себе си - които не вярваха, напуснаха. Така се започна. Течеше Великото Народно събрание, повечето от тогавашните депутати гостуваха в редакцията, а вечер след приключването на броя идваха на раздумка с Шефа изявени интелектуалци като Валери Петров, Бенжамен Варон, Добрин Спасов, Барух Шамлиев, Велко Вълканов, Миряна Башева... Като да е било в друг живот.
Сетне новите демократи, когато ни разпознаваха по улици и на митинги, ни ритаха и ни плюеха в буквалния смисъл на думата. Елка Константинова, която тогава водеше парламентарната Комисия по образоване и наука, започваше заседанията с обръщението: "Ще унищожа вашата ДУМА", пък накрая се обръщаше към мен с "моето момиче" - трудни битки се водеха, но друг беше манталитетът на онези хора. По едно време в един и същи цех в комбината "Д. Благоев" (по онова време вестниците още се печатаха на метал и мастило) заедно правехме ДУМА и "Демокрация", та с Петко Симеонов се бутахме пред тенакелите и Стефан Продев все го хващаше да надзърта към нашите страници - да не е изтървал нещо важно.
Няма да говоря за големия публицист Продев, но творческия колектив, който той създаде, не мога да подмина. Вестникът е екип, оркестър, ако един свири фалшиво, няма симфония - така казваше. И най-важното - това беше колектив от приятели и единомишленици, всеки помагаше на другия. Случвало се е да правя някое разследване и колега да ми носи материали по темата, които намерил, да ми свършат работа. А буквално цялата редакция даваше идеи за прословутите плакати на ДУМА по време на войната на НАТО срещу Сърбия през 1999 г., които хората в страната разпечатваха и разпространяваха. Нямаше началници и подчинени, всичко решавахме заедно. Продев напише нещо и го носи - "Виж, оправи го". Искаше предварително да чуе мнение. Пък и знае се, никой журналист не е застрахован от грешки. Веднъж написахме за "починалия знаменит руски писател Сергей Михалков", от чието рождение бяха минали 94 години, а след читателска реакция позвънихме у дома му в Москва, откъдето ни отговориха: "А, той е добре, тия дни се ожени". Голям срам брахме.
В ДУМА не се спираха материали, дори най-критичните, дори нелицеприятни за някои другари, стига да са желязно проверени фактите. Редакцията можеше да не е съгласна с някое мнение, но цензура нямаше, можеше да се напише контрамнение и толкова. А спорове имаше - вечер на традиционните "сбирки" в международния отдел се стигаше до "размахване на юмруци", но в тези словесни битки се раждаха теми, идеи, бъдещи публикации. И никой на никого не държеше зло. Всъщност, в ДУМА и досега работят съмишленици и може би в това е отликата на вестника от всички останали. И друг път съм казвала: редяха се през годините главни редактори и издатели, журналистите в редакцията се сменяха, едни си отиваха, идваха нови, но родилното петно избиваше - свободният дух, нравствената и професионалната независимост и нетърпимостта към всякакъв диктат се просмукваха в новата генерация и вестникът оставаше верен на качествената журналистика, отговорен, волнодумен и достоен.
Много премеждия преживя ДУМА през годините - честният вестник не живее леко, ограбен беше след прословутата "конфискация на имуществото", 4 пъти бе спиран от безпаричие, пращаха чужди на духа му хора да го управляват икономически, на някои в партията не им понесе честното слово на Продев за "мобифоните и червените бабички", други го предадоха. А най-страшното, което помня, беше лицето му в деня, когато се върна, след като реши и си подаде оставката като главен редактор. Който е минал през това училище, знае за какво говоря.
И вестникът продължи - не се побоя от никоя истина, не остави без реакция нито една лъжа и хула, каквито и тогава, и сега се сипят върху лявото. Да не говорим за последните години, в които България буквално изгуби смисъла на думата държавност, бедността се ширна из страната, а опростачването взе небивали размери. Никой не може да отрече, че ако някой води битки срещу пещерния антикомунизъм, срещу подмяната и фалшифицирането на историята, срещу охулването на постиженията в "онези 45 години", срещу разграбването и "калинките", това е ДУМА. Вестникът е жив вече 30 години. Но ако ДУМА живее три десетилетия като мощен глас на БСП и на левицата, това се дължи най-вече на читателите й. Никой друг вестник няма такава предана аудитория, която го обича беззаветно, но и го следи под лупа за кривици. Ето това държи журналистите му будни.