Благотворители
Незабравимата Елисавета Консулова-Вазова
Сродницата на патриарха на българската литература остави диря в изкуството и обществения живот на България
/ брой: 236
Елисавета Консулова-Вазова е талантлива художничка, добра преводачка от няколко европейски езика, будна журналистка, неуморна издателка, общественичка с широк диапазон на гражданска дейност.
Разказвам за нея сега, когато сме част от европейската политическа и икономическа структура, но не бива да забравяме, че България е древна европейска държава, заемаща едно крайче от континента Европа. Кръстопътното ни разположение е било както недостатък,така и предимство,защото тук са се срещали племена, народи цивилизации, култури и... големи личности. А и ние винаги сме имали талантливи учени и творци, които са дали на Европа, на света много! Такива са били още първите ни царе, учители, музиканти, певци. Нима не са големи европейци Борис Първи, братята Кирил и Методий и техните ученици, възрожденските ни просветители, първите ни писатели и поети!
Елисавета Консулова-Вазова е пламенна родолюбка, но и забележителна европейка - образована, познаваща световната история и култура и допринесла за приобщаването на българската жена към най-добрите образци на съвремието в образованието, изкуството, в ежедневния бит.
Когато се изучават животът и творчеството на патриарха на българската ни литература Иван Вазов, не може да се отминат имената на членовете на голямата Вазова фамилия, които също имат свои приноси в обществения ни и културен живот. А Консулова е съпругата на Борис - най-малкия брат на народния ни поет, който духовно е най-близо до него. Книгата "Иван Вазов. Детство и юношество", започната като проект от Борис, е довършена от Консулова.
Елисавета Вазова е една от първите ни художнички - пленеристи. От нейните цветя и портрети - ярки, свежи, носещи размисъл, нежно и красиво настроение, струи радост за очите и душата.
Усмихна ми се съдбата, когато като млада филоложка започнах работа в къщата-музей "Иван Вазов" в Сопот,защото се запознах с живите роднини на поета на България. Отначало при мене дойде Елка, най-голямата дъщеря на Елисавета Консулова. Влезе тихо, скромно, но и с достойнството на наследеното голямо духовно богатство. После доведе възрастната си майка. Като днес е пред очите ми крехката фигура на Консулова, приведена от ревматизъм, от тежестта на 83-те си години, но
излъчваща магнетично, силно обаяние
Очите й гледаха живо, наблюдателно. Това бяха очи на художник, но и на голям психолог! Финесът на женската й душа се усещаше мигновено. Майчинството й се проявяваше и в начина, с който тя умееше да общува с младите хора. Сега оценявам, че съм имала голям късмет да бъда в досег с нея в последната година от живота й!
Какви незабравими вечери прекарвахме в пищно разцъфтелия двор на къщата на учителката Тана Павлова! Още приживе, в преклонението си пред творчеството на големия син на Сопот, тя завещава на наследниците на Вазов своя имот. По този начин баба Тана дарява на съгражданите си присъствието на неговите наследници в малкия планински град, защото никой от тях няма тук собствен дом. (Къщата-музей "Иван Вазов" е реставрирана след опожаряването на голяма част от града в годините след Априлското въстание и по време на Руско-турската освободителна война.) С грижовност и усет за красотата на типичната възрожденска архитектура, Елисавета Консулова, трите й дъщери и внуците й, поддържаха къщата и двора във великолепен образец на български дом, характерен за Подбалкана. В топлите летни вечери ние седяхме на чардака, под виещата се лоза, а край нас ухаеха цветята от голямата и китна градина, чуваше се напевният ромон на поточето, което идваше от съседните дворове, преминаваше през двора и отнасяше разговорите ни при съседите. Високи зидове обграждат това "царство" на семеен уют и спокойна творческа атмосфера. Голямата художничка рисуваше всеки ден и не пропускаше най-светлите часове, когато слънцето даряваше на моделите й необикновена хубост. Рисуваше обичаните си цветя, изписваше все още и портрети, привлечена от физическата оригиналност и интересната душевност на личността. В тихия полъх, слизащ от Амбарица, след сладостта на вишневото сладко и свежестта на чашата студена планинска вода, идваше празникът за душите ни - разговорите с тази интересна и богата на спомени и знания жена Елисавета Консулова! Колко много научих от нея за Вазов, за рода им, за културния живот у нас и в Европа в първата половина на 20 век!
Бащата на художничката е от пазарджишкия голям род Консулови. Георги Консулов е високообразован търговец, владеещ няколко чужди езика,
виден възрожденец, патриот
сподвижник на Левски, председател на революционния комитет в Пазарджик. След потушаването на Априлското въстание той, заедно със Станислав Доспевски, изготвя протестен адрес, преведен на френски и изпратен до Посланишката конференция в Цариград. През време на Руско-турската освободителна война е заточен в Смирна, Мала Азия. Вече семеен, се завръща в Пазарджик, после за кратко време е префект в Пловдив. Точно в този период, през 1881 г. се ражда втората му дъщеря Елисавета. И аз, като пловдивчанка, съм горда, че тази интересна жена е с пловдивски корени! Основното си образование тя получава в Пазарджик. През 1891 г. семейството й се премества в София. Бащата е управител на Спиртената фабрика в Княжево, депутат в Народното събрание. Голямото семейство живее в две еднакви къщи - на ул."Дунав"3 и на "11 август" 3.
Единадесетгодишна Елисавета посещава за първи път художествена изложба, уредена на Пловдивското изложение. Това изкуство й прави силно впечатление и то предопределя професионалната й съдба. Задълго малкото момиче се задържа пред две вълнуващи картини: "Баташкото клане" на Пиотровски и "Ослепените Самуилови войници" на Холарек. После, 15-16-годишна, като ученичка в Девическата гимназия в София, тя започва да взима уроци по живопис при руската художничка Слепян. Проявява се и като журналистка - под силното влияние на своята учителка по литература Екатерина Каравелова. Първите й публикации, подписани с псевдоними, са в списанията "Училищен преглед" и "Ученически другар". Завършила гимназиалното си образование с отличие, тя е сред първите четири наградени девойки. Започва да учи живопис в Държавното рисувално училище в класа на Ярослав Вешин, но и работи като учителка в Девическата гимназия, в която е учила, защото баща й умира, а тя е отговорна към семейството си, към по-малките си братя и сестри. Като студентка "воюва" за равни права на жените-художнички, които не се допускат до вечерните актове за рисуване на голо тяло от натура и успява - тя у нас е първата художничка, която рисува графични и маслени голи тела. Тя и
в педагогическата си дейност е новаторка
Интересува се от новостите в педагогиката, в методиката, въвежда ги в своята работа и ги популяризира.
От 24-годишна е активна преводачка от руски, немски, английски, чешки, полски, испански език на издания за изкуството, на художествена литература. Превежда Ешенбах, Хамсун, Бьорнсон, Мълфорд, Дж. Джеръм, Морган, Сенклер Луис, А. Мунте, Д. Колдуел. Благодарение на нея българските читатели се запознават с големи чуждестранни майстори на художествената литература. На 70 години учи и унгарски език.
Като студентка в първи курс се запознава с Борис Вазов и между тях пламва любов, която не е одобрена от майка й, защото Вазови не били материално заможни. Майката на бъдещата художничка се страхувала, че дъщеря й ще има затруднения за скъпото си изкуство. Тогава Вазов бил само поручик, но после учи право в Париж, завършва с докторат, връща се в София и започва да адвокатства. Чак в 1906 г. влюбените млади, които осем години в тайна кореспонденция поддържат сериозната си връзка, се събират в семейство, което става образец на сговор, на интелектуално сътрудничество, на грижи и на съвременно възпитаване на децата си. С всичко, което прави младата снаха на строгата баба Съба (майката на Вазов), печели уважение, обич и съпричастност. Защото умее да "влезе" в душите на близките си, на роднините, на колеги и съмишленици. Убедителна е, защото самата тя е пример за неуморен труд, за полезност на делата, с които се заема. Затова и баба Съба я подкрепя, когато с трите си малки дъщери учи в Мюнхен, пътува, но винаги осигурява удобства за своето семейство. Даже баба Съба казва, че се учи от младата си снаха как може по новому да се гледат малките деца: "да се повиват с ръчичките отвън, да се хранят в определени часове и да не се носят на ръце". Всички, които са живели, работили с чаровната "Ветка", са запазили за нея чудесни спомени, на всекиго е успявала да дари не само внимание, но и полезни знания.
Седемнадесет години семейството живее в бащината къща на Консулова, където тя има частна рисувална школа. В 1923 г. се преместват в новопостроения си дом на ул."Хан Крум" 41. Къщата има специално ателие на вече утвърдената художничка, зад чийто гръб са няколко успешни самостоятелни изложби. Междувременно Консулова е родила и отглежда с любов и по съвременни методи трите си дъщери, специализирала е живопис в Мюнхен, събрала е знания за постиженията на големите световни художници, чийто творби е изучавала старателно в европейските галерии.
От 1912 г. тя активно участва в живота и изложбите на сдружение "Лада", където се обединяват славянските жени художнички. Първата й самостоятелна изложба се открива на 31 август 1919 г.- тя е
първата българска художничка със собствена изложба
Показва рисуваните си в Германия портрети и цветя. Има невероятен успех, който съпътства изкуството й и в следващите години, и днес - при ретроспективните й изложби!
Пламенната родолюбка се изявява и като самарянка и милосърдна сестра по време на Балканската и Първата световна война и е наградена за усърдие и смелост с най-голямата награда на Червения кръст, а на 29 септември 1921 г. получава и Дамски кръст за граждански заслуги, през 1937 г. е наградена с Почетния знак "За насърчение към човеколюбие". Орденът "Кирил и Методий" - първа степен, й е присъден в 1961 г.
Между 1923-1924 г. Елисавета Консулова става инициатор заедно с Борис Денев, арх. Атанас Донков, Ал. Божинов за създаването на първия куклен театър в България към дружеството "Славянска беседа", на което по това време председател е Борис Вазов. Тя иска и българските деца като чешките (към бирария "Прошек") като европейските, да имат радостта от куклените представления. Ръководи се и от голямото въздействие на куклените спектакли за правилно възпитаване, за добро образование на нашите деца. Първите кукли са марионетки, с глави от дърво, но облечени в български носии.
Любовта й към народното творчество, към традиционните български занаяти, към майсторството на българските тъкачи, грънчари, железари е пословична. Още от малка тя влиза в стана на баба си, тъче и се радва на пъстротата на чергите. През целия си живот, където и да живее или пребивава, тя винаги носи предмети от българското занаятчийско творчество и си устройва шарени битови кътчета - за радост на очите! Такова красиво кътче имаше и в къщата й на "Хан Крум"- наред с битовите предмети грееха и нейните картини! Неуморна събирачка на образци на тъкани, грънци, бакърени съдове, носии, Консулова изучава, изследва нашето народно творчество, занаятите, изнася реферати у нас и по света, за да покаже бисерите, които твори българинът. Тя е член-основател на кръжеца "Български накит", член и на Международния комитет за народни изкуства. На големи тържества, изложби и празници тя и трите й дъщери често се представят с красиви български носии и навсякъде печелят възхищение.
От 1927 до 1933 г. семейството на Борис Вазов пребивава в Прага, където той е пълномощен министър. Каква широка и полезна дейност развива тук, в съседните славянски и европейски страни Консулова! Тя е
душата на Българската легация
на общността на българите тук, на творците, защото организира тържества, конференции, изложби свои и на жените-славянки.
Елисавета Консулова обича всичко красиво, но най-голяма радост й доставя българската природа. Тя и съпругът й са членове на дружество "Кукуряк"- за закрила хубостите на Витоша. Те стават инициатори на група от приятели и роднини-интелектуалци, които построяват хижа "Кукуряк" на Витоша и са сред първите ентусиасти за развитието на организирания туризъм у нас.
В осъществяване на идеята си за по-висока домашна култура, тя започва издаването на списание "Беседа", което по-късно преименува в "Дом и свят". Консулова е главен редактор, но редакцията е в дома й, където цялото семейство активно сътрудничи, работи за това полезно за българката издание.
Запомних тази очарователна жена и с финия й хумор, с умението й да говори, да слуша събеседниците си. Младото й сърце, живият й дух я правеха център на компаниите на деца, на млади и възрастни. Тя покоряваше всички с такта си, с тихото си участие в живота на близките си, с желанието си да бъде дейна, полезна във всеки миг от деня! Тя не знаеше какво е "седене на празни приказки"! Почивката за нея беше смяна на дейностите. И остави след себе си достойни наследници - дъщери, внучки, внуци. Консулова беше за близките си като онзи висок бор, който се извисяваше гордо в двора на къщата на Тана Павлова. А онова, което художничката остави на българите, на Европа и света, е незабравимото й творчество, сътворено с голямо майсторство и с гореща любов!
Къщата на Вазов в Сопот. На снимката - от дясно на ляво: Петра Ташева, Консулова, дъщеря й Елка със своята дъщеря и Дельо Цочев, работил в Къщата - музей "Иван Вазов". Снимката е правена през август 1964 г.- една година преди Консулова да почине.
Снимка Личен архив на авторката
Младото семейство в началото на XX век Борис Вазов и Елисавета Консулова
празнуват златна сватба
В ателието
Изложба на художничката в Прага и Братислава през 30-те години
Снимки "Непознатата Елисавета Консулова-Вазова: Спомени, критика и публицистика",
издание на Националната художествена галерия, 2002