14 Юли 2026вторник03:19 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Невидимата ръка на пазара срещу трагедията на пациента

Докато не бъде променен моделът, нищо добро не очаква българското здравеопазване

/ брой: 71

автор:Боян Балев

visibility 6668

Годината е 2011-а. Много болници в България са пред фалит, защото са извършили, или поне отчели, повече дейности, отколкото здравната каса иска да им плати. Картината е безкрайно позната - болниците обясняват, че има много болни и средствата за лечение, които отпуска здравната каса, са недостатъчни, а здравната каса ги обвинява, че "надписват" дейности и разходи.
В много от болниците, или поне в част от тях, има нереално извършени дейности и респективно се правят ненужни разходи. Това е корупционна практика и води до "източване" на здравната каса. Но механичното намаляване на средствата не решава проблема с корупцията в здравеопазването. То просто прехвърля плащането от всички данъкоплатци към болните. Мярката е крайно дясна и Симеон Дянков може да се гордее, че е достигнал висоти, непостижими дори за Тачър и Рейгън, но дали българското общество има интерес от такова решение? Не поставям въпроса за социалната справедливост, защото е тема, която слабо вълнува - не само Дянков и ГЕРБ, но и целия политически спектър извън БСП.
Големият губещ от такава здравна политика и визия за "реформа" в здравеопазването е пациентът. За него болестта сама по себе си е загуба на пари, дори преди да е платил и стотинка за лекарства и лечение. През ХХI в. в България - страната-член на ЕС, правилата на играта "пазарна икономика" наказват всяка по-сериозна болежка с влошаване на социалния статус. Болестта прави човека по-беден. Лишен от възможността да се труди, болният българин задължително губи доходи, които в най-добрия случай здравно-осигурителната система му възстановява със значително закъснение. Много преди дори да се е докоснал до здравната ни система, болният българин вече е загубил. Това е първият урок, който пазарното общество дава по темата здравеопазване - ако искаш да оцелееш на пазара, най-добре не боледувай. Пазарната джунгла не е по-различна от животинската - болните са обречени, ако не на смърт, то на мизерия.
По-големият проблем обаче е пазарният механизъм вътре в здравната система. Изграждането на здравеопазването на пазарен принцип не само не решава никакви проблеми, но и превръща системата в генератор на проблеми и огромна "черна дупка", в която неефективно потъват все повече обществени ресурси. Защо се случва така?
За да разберем същината на проблема, е достатъчно да поразсъждаваме логично върху някои прости принципи на пазарната икономика и да проследим приложението им в системата на здравеопазването. Ако приемем, че болниците и докторите са максимизиращи своята печалба стопански субекти, то според класическата икономическа теория те би трябвало да допринасят за благосъстоянието на обществото, като преследват своя личен икономически интерес. В тези условия икономическият интерес на лекаря и болницата не е по-различен от икономическия интерес примерно на производителите на хляб, телевизори, компютри и коли. Също като тях лекарят и болницата трябва да продават колкото е възможно повече и по-скъпо своята продукция.
Продукцията на една болница и нейните лекари е лечението - изследвания, операции, други манипулации и т.н. С други думи, за да максимизират своята печалба, болниците и лекарите трябва да максимизират броя на болните, а по възможност - и сериозността на техните заболявания. По тази причина те "надписват" дейности, които не са извършили, а в по-лошия случай - лекуват и дори оперират здрави хора.
Според философията на реформата би трябвало здравната каса да контролира дейността на лекарите и изразходването на средствата, но очевидно тя не се справя с тази си функция и я свежда до намаляване на средствата за лечение. Друг въпрос е дали и доколко може да се контролира дейността на докторите. Чиновниците в здравната каса, дори да са с медицинско образование, едва ли могат като счетоводители да направят пълна ревизия на всяко лечение, защото човешкото тяло не оставя счетоводни документи за протичащите в него процеси.
Още по-силно изразени са тези проблеми във фармацевтичния сектор. За да максимизират своите печалби, фармацевтичните фирми трябва да произвеждат и да продават колкото е възможно повече и по-скъпи лекарства. Те също имат интерес болните хора да са повече и печелят от всяка епидемия или пандемия. Нещо повече, при по-тежките заболявания, като например онкологичните, икономическият интерес на фирмите е да се произвеждат и продават не "животоспасяващи", а "животоподдържащи" медикаменти, защото при по-дългите лечения пациентите плащат повече пари, а печалбата е максимална, когато лекарствата се приемат през целия живот. Лечението на СПИН в момента е на такава фаза - пациентът не може да бъде излекуван, но животът му се поддържа дълго време и при много висока цена, а откриването на медикамент за окончателно излекуване на болните от СПИН на практика ще редуцира печалбата от лечението и фармацевтичните компании нямат икономически ползи от подобно решение.
В пълен разрез с постановките на доктрината, наложена от господстващата дясна политикономия, на практика "невидимата ръка на пазара" стимулира антихуманно поведение на стопанските субекти в сектора здравеопазване. Техните интереси на пазара противоречат на интересите на обществото. Те максимизират своите печалби за сметка на здравето на хората. Тази неолиберална философия на "реформата" беше наложена в българското здравеопазване от Иван Костов и гарантирана от факта, че НДСВ, ДПС, ГЕРБ и всички други десни споделят същия "пазарен фундаментализъм". За 10 години в парламента в нито един момент нямаше необходимото мнозинство от поне 121 депутати, за да бъде отхвърлена тази философия. Докато моделът и стимулите не бъдат променени, нищо добро не чака българското здравеопазване. Разходите за здраве ще продължават да се увеличават заедно със заболеваемостта и смъртността.
 

Газ от "Шел" се нагнетява в "Чирен"

автор:Дума

visibility 1117

БЕХ подмени ръководството на ТЕЦ "Марица изток" 2

автор:Дума

visibility 1596

Търговският регистър се задръсти

автор:Дума

visibility 1413

С евроармия срещу Европа

автор:Юри Михалков

visibility 950

Обществата не се разпадат изведнъж. Първо свикват

visibility 1188

Роботи вместо имигранти

visibility 1244

Двойният стандарт на новите комсомолци

visibility 1469

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ