Невъзможният компромис

Доминик Жаме
Boulevard Voltaire


Днес три очевидни факта бавно, но сигурно си проправят път в умовете дори на най-бавно схващащите люде и по-специално на западните лидери, които упорито отричат реалността.
Първият е невъзможността за компромис или помирение между групировката "Ислямска държава" и останалия свят - иначе казано, между варварството и цивилизацията.
Вторият факт е необходимостта и неизбежността да се сформира без отлагане политическа и военна коалиция, за да се свърши с чудовището "Ислямска държава", породило цял спектър от гнусотии, малодушие и сговори.
Третият е невъзможността да се повторят грешките в Ирак и Либия, тоест вярата, че ликвидирането на диктатора и на неговата държава е достатъчно, за да може върху гроба на първия и руините на втория да разцъфти с пълна сила една пълноценна демокрация.
Всичко това се отнася и за Франция, макар тя да демонстрираше нежелание да променя външната си политика. И макар президентът на Републиката да не призна цялата погрешност на своите предишни действия, той все пак за пръв път отбеляза, че ние не може и занапред да изключваме Иран и Русия от (антиджихадисткия) алианс - без тях Ирак и Сирия отдавна да са се оказали под черните ислямистки флагове, а крайната победа по принцип щеше да е невъзможна. Нещо повече, макар Франсоа Оланд да изрази подкрепа за някаква умерена демократична опозиция (съществуваща само в неговото въображение и кулоарите на международни конгреси), той все пак призна сирийския режим като неотменима част от борбата и мирните преговори. Той обаче веднага подчерта невъзможността за сътрудничество с лидера на споменатия режим и необходимостта от "неутрализиране" на Асад. От "неутрализиране"? Но какво значи това?
Perseverare diabolicum - ако не искаш да се учиш, никой не може да те научи. Излиза, че ако нашият доблестен държавен глава бе на власт преди 75 години, пази Боже, той щеше да заяви, че СССР може да бъде привлечен в смъртоносната борба с нацисткия тоталитаризъм, но само при условие за "неутрализирането" на Сталин? Той все още не е наясно, че всички сирийски малцинства (алауити, християни, светски движения, друзи) доброволно решиха да подкрепят Асад - както в миналото огромното мнозинство съветски граждани се строиха зад Сталин във Великата Отечествена война.
Къде изобщо се пъха Оланд? Има ли право да налага волята си на сирийците? И как ли би реагирал той, ако някой чуждестранен лидер наблегне на ниския му рейтинг и заяви, че ще разговаря с Франция само при положение на неговата "неутрализация"?
Ще си отворят ли очите Франция, НАТО и САЩ, преди да падне Дамаск и режимът на Асад или те ще разберат какво става, чак когато вече ще бъде твърде късно! Времето обаче не чака. С всеки изминал ден, в който цивилизованият свят мълчи и не отвръща с война на обявената му война, растат силата, престижът, оперативните и техническите възможности на "Ислямска държава".
Каквото и да говорят нашите слепи държавници, но увеличаването на патрулите в градовете и по гарите ни, трупането на нови досиета и награждаването на героите, помогнали да се предотврати трагедия, не помагат за унищожаването на джихадистката хидра. Необходимо е да се удари там, където се намира гнездото от змии, където седи коренът на злото.


Авторът на статията е журналист и писател, директор на Библиотеката на Франция, съучредител и директор на онлайн изданието "Булевард Волтер"