Непознатият Св. Горазд, дясната ръка на Св. Климент

Проф. д-р Николай Димков

Св. Горазд е стоял винаги встрани от книжовното и просветно дело на Св. Климент и на Св. Наум. Това се дължи, както изглежда, на факта, че неговата дейност в България и по-конкретно в югозападните български територии е малко известна. Повече светлина хвърля книгата на Д. Калев "Св. Горазд, славянски просветител", която беше издадена още през 1970 г. от Синодалното издателство. Но на този труд тогава не бе обърнато вниманието, което заслужава.

Твори отначало в Моравия


Св. Горазд работи най-напред в Моравия. Св. Методий непосредствено преди смъртта си го определя за свой заместник. "Този е един свободен мъж от нашата земя - казва Св. Методий, - начетен е добре в латинските книги, и е правоверен; нека да бъде върху него Божията воля и вашата обич, както и моята". След смъртта на Св. Методий настъпват коренни промени в Моравия, които променят и по-нататъшната съдба на Св. Горазд. Известни са гоненията на учениците на Св. Методий след неговата смърт през 885 г. Великоморавският княз Светополк и епископ Вихинг разгромяват великото дело на двамата славянски учители. Те са обвинени, че подготвят бунт в Моравия. Св. Горазд е бил свален от архиепископския престол и на неговото място е поставен Вихинг. По-нататък взема връх латинската групировка над славянската. Папа Стефан V, за да бъде сигурен в успеха си, изпратил в Моравия упълномощени лица, които да въведат латинското богослужение вместо славянското.

Прогонен е с останалите ученици

 Така заедно със Св. Климент, Св. Наум, Св. Сава и Св. Ангеларий - Св. Горазд е бил прогонен от пределите на Великоморавия. Не споделям твърдението, че той е бил обезглавен или че е намерил убежище в Южна Полша, в Краков, където заема епископски престол. В оскъдните паметници името на Св. Горазд се споменава на няколко места. В Пространното житие на Св. Методий, в Пространното житие и в Краткото житие на Св. Климент, в Краткото житие на Св. Кирил, в гръцката служба на Седмочислениците и в "За буквите" ("О писменехь") - едно от най-значимите съчинения в старобългарската книжнина.

Пристигат в Плиска

Възниква въпросът защо за Св. Горазд липсват повече сведения. Допускаме, че паметниците, свързани с личността му, са били унищожени и колкото да се взираме назад в миналото, няма да получим конкретен отговор за неговата съдба. В своя "Очерк за пътуване по Европейска Турция" (1848 г.) руският славист Виктор Григорович отбелязва, че един монах видял много ръкописи в манастирите, които безмилостно бивали изгаряни. В тази вакханалия вероятно безвъзвратно са били унищожени и документите, свързани със Св. Горазд.
По всяка вероятност след всичките гонения и преследвания Св. Горазд и Св. Сава се отделят от основната група, в която са Св. Климент, Св. Наум и Св. Ангеларий, и по други пътища пристигат в столицата Плиска. Там учениците остават по-дълго време, за да се подготвят за бъдещата си проповедническа и просветна дейност, а не "защото трябвало да се успокоят след тежките преживелици", както твърди Васил Киселков в книгата си "Св. Климент".

Това е времето, когато

в Плиска кипи упорит преводачески и творчески труд. Защото Св. Климент и Св. Горазд не биха тръгнали за Югозападна България без необходимата подготовка и без нужните книги. В противен случай тяхната дейност би била обречена на провал. Княз Борис обособява в югозападните територии на България два значими книжовни, просветни и духовни центъра, които сетне изиграват важна роля в укрепването на българщината. Като такива средища стратегът и политикът Борис избира град Девол и град Берат (Белград). В Девол той изпраща Св. Климент, а в Берат - Св. Горазд. През 886 г. княз Борис изготвя цялостен план за утвърждаване на славянската писменост. През втората половина на същата година тръгват за своята мисия Св. Климент - за Девол и Св. Горазд - за Берат (Белград). Деволският и Бератският духовен и книжовен център не са се отличавали от Плисковския, защото са имали една и съща държавна задача - да утвърждават българския език. Текстовете, по които са работели двамата, не са се различавали един от друг, защото нито княз Борис, нито цар Симеон са гледали на двете книжовни средища като на различни школи, на два отделни езика или различни литератури, оформящи се в Югозападна България и Плиска.

Липсва "древномакедонски" език

Така че онова, което твърди един от "съчинителите" на тъй наречената македонистика, френският славист Андре Вайан (1890 - 1977) в своето "Ръководство по старославянски език" (1952), че "когато центърът на българската държава се е преместил в Охрид, древномакедонският език бил удържал връх..." е дълбоко невярно. Ако това беше истина, и Св. Климент, и Св. Горазд би ги сполетяла участта на болярите в Плиска, опълчили се срещу Борис при покръстването. Още по-абсурдно е те да са творили своите църковни книги на някакъв измислен "древномакедонски" език.

Вписан е като български архиепископ

Неслучайно св. Горазд е вписан в Дюканжовия списък на българските архиепископи от средата на XII в., съхраняван в Националната библиотека в Париж. Затова Д. Калев в книгата си "Св. Горазд, славянски просветител" основателно пита: "Ако Св. Горазд не е дошъл и не е работил в България, защо тогава е поставен в списъка на българските архиепископи?"
И още нещо: Св. Климент, Св. Горазд, Св. Наум, Св. Ангеларий и Св. Сава, заедно със Св. Кирил и Св. Методий, образуват групата на Светите Седмочисленици. За тази група в албанския град Москополе през 1742 г. е отпечатана тяхната служба. Известният руски славист Евгений Голобински в своя "Краткий очерк истории Православных церквей..." пък твърди, "че мощите на Горазд и Ангеларий [се пазят] в албанския Белград или Берат в тамошната катедрална църква". Пита се тогава как двамата духовници са се озовали там?
Както Св. Климент и Св. Наум имат собствени манастири в Охрид, така и Св. Горазд е имал манастир в Берат или околностите му. Съвсем логично е мощите на двамата духовници да се съхраняват именно в Берат, както твърди Е. Голобински.

Автор на забележителни творби

Св. Горазд, като един от най-способните ученици на братята, е автор на книги, които са били написани на старобългарски език. Изключено е той да ги е писал на гръцки, а после книгите му да са превеждани на старобългарски. Най-вероятно първото житие на Св. Климент е дело именно на Св. Горазд. Това е обяснимо, като се знае връзката между двамата книжовници. Всъщност и Пространните жития, известни в науката като Панонски легенди, са творения на един и същи автор, който отлично познава Св. Кирил и Св. Методий.
По всяка вероятност житието на Св. Кирил възниква в Панония, а на Св. Методий - в пределите на Югозападна България. Те по стил, по език и съдържание доказват, че са излезли от талантливото перо на Св. Горазд. Разбира се, изказани са и най-противоречиви мнения както за времето и мястото, така и за авторството им. Към тези учени бихме споменали Александър Горски - откривателя на житията, на Павел Шафарик, на Михаил Погодин, на Франц Миклошич и други учени от по-старото и по-младото поколение слависти. Ние се придържаме към мнението, че Св. Горазд е авторът на тези забележителни паметници на старобългарската литература. И още, че той е пряк помощник на Св. Климент и Св. Наум в осъществяването на великото дело, за да може българският език и писменост да заемат достойно място в тази част на българската държава. 


Карта на Югозападна България през IX-XII век, където се виждат Девол и Берат (Белград), местата на книжовната мисия на Св. Климент и Св. Горазд