Неочаквана догадка от страниците на "Ново време"

          Живодар ДУШКОВ, Русе

Това списание можех да прочета в друга библиотека и тогава по никакъв начин нямаше да направя "малкото" си откривателство. Аз обаче четох броевете му, съхранявани в Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе. Можех и да игнорирам приписките (знаци, подчертавания по страниците), ако не бях обърнал внимание, че притежаваното в библиотеката течение на първата годишнина на "Ново време" (1897) е дарение от д-р Стоил Станев. И нещата се навързаха, и то в годината, когато русенските социалисти отбелязват 125-годишен юбилей (2021). 

Стоил Станев е от първите социалисти в крайдунавския град. Името му се среща сред членовете на първата в Русе социалистическа група "Светлина" (1892), а след това и сред тези на учредителите на градската организация на БРСДП в Русе, създадена на 1/13 март 1896 г. Нещо повече - до заминаването си в чужбина, където продължава образованието си, той стои начело на русенските социалисти, подпомаган най-активно от един работник - блестящия пропагандист на марксизма и масовик Иван Троенски.

Списание "Ново време" излиза на мястото на сп. "Ден" (1891-1896) и се утвърждава не само като авторитетно обществено-политическо литературно издание, но и като теоретичен научен орган на БРСДП. Книжките в първата му годишнина следват последователна номерация, така че подвързаният том, който ме заинтригува, е с внушителни размери - 1180 страници.

Съдържанието е изпъстрено с приписки, направени с молив и мастило. Убеден съм, че те са дело на Стоил Станев - собственик на броевете. Освен подчертавания, той използва знака хикс (х), вероятно означаващ, че съответният текст е прочетен, и "минус" (-) - знак, който възприемам като нехаресване или без предпочитание.

Тъй като статиите и материалите, отбелязани с "х", са преобладаващи, намирам за нужно да обобщя - само в посока на предположението - от тях е черпел знания и идеи, които препредавал на своите другари от русенската организация. От тази позиция разглеждам и отметката "-": при статии като "Собствеността в Стара Гърция" (кн. 4-5), "Собствеността в Стария Рим" (кн. 7), "Историческото происхождение на свободните градски занаяти" (кн. 2), "Животът и характерът на Дарвина" от Романес (кн. 9), "Биологичния прогрес и регрес" (кн. 8), "Економически основи на здравето" от Адолфо Зербоглио (кн. 9), "Социологията като наука и като учебен предмет във Франция" (кн. 8) и пр., те не включват проблематика, която е обсъждана на събрания или в друга някаква форма за пропаганда и образование.

Единици са страниците от книжките на "Ново време", по които има авторови отбелязвания. При поправките, срещани в текста или в "Съдържание", е използвано черно мастило. Именно с него е положен подписът на Стоил Станев, а преводачът изправя името Йон Хенри Макай на Джон Хенри Макай (с. 699 и с. 1177), както и грешки, допуснати при набора и останали непоправени от редактора.   

Именно тези приписки са интересни, защото сочат, че Стоил Станев има участие в списването на "Ново време", като е предложил свои преводи от немски език, четири от тях са отпечатани: "Невидените сълзи" и "Над бездната" - стихотворения в проза от П. Засодимский (кн. 2, с. 131-133), "Светът на бъдащите" - стихотворение в проза от Йоханес Шлаф (кн. 4-5, с. 458), и "Спасена от живота" - разказ от Йон Хенри Макай (кн. 7, с. 699-705). И в трите случая С. Станев използва псевдоним: К-т, останал неидентифициран както през 1950 г. в "Показалец на списание "Ново време". 1897-1923" (с. 242), така и през 1989 г. в "Речник на българските псевдоними. Писатели, научни работници, преводачи, карикатуристи, публицисти, журналисти" на Иван Богданов (трето основно преработено и допълнено издание). Впрочем, и през първата, и в следващите годишнини в сп. "Ново време" използва този вид псевдоними както за преводачи, така и за автори. Малко от тях са разкрити: Б., В. - Благоева, Вела; Б., Г. - Бакалов, Георги; Б., Д. - Благоев, Димитър; Г., Г. - Георгиев, Гаврил; Ж., В. - Живкова, Вела; К., И - Клинчаров, Иван и т.н.).