Неизвестни рисунки на Стоян Венев

Стоян Венев е роден на 21 септември 1904 г. в село Скриняно, Кюстендилско. Завършва гимназия в Кюстендил (1928). Още през ученическите си години започва да рисува карикатури за различни вестници и списания: "Червен смях", "Звънар", "Ехо" и др., които подписва с псевдонима Пролетарче.
Завършва живопис в Художествената академия - София, при проф. Б. Митов, проф. Ст. Иванов и проф. Д. Гюдженов (1931).
Първите изложби, в които участва, са през 30-те години на миналия век. В изложбите участва съвместно със скулптора Иван Фунев. Неколкократно е подвеждан под отговорност заради антифашистките идеи в негови произведения.
След 9 септември 1944 г. публикува множество свои карикатури във вестниците "Стършел" и "Работническо дело".
Автор е на хумористични рисунки и колоритна живопис. Организира самостоятелни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и др. Участва в общи художествени изложби в СССР, Чехословакия, Китай, в Берлин, Будапеща, Лайпциг, Лондон, Париж, Виена, Атина, Букурещ, Ню Йорк, и др. Юбилейни изложби: в София (1954, 1964 и 1974) и Кюстендил (1984).
Негови творби се намират в НХГ, СГХГ, Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва; галерии в Лондон, Париж, Кишинев, Петербург и множество частни колекции.
През 1950 г. и 1953 г. е отличен с Димитровската награда, а през 1965 г. със званието "почетен гражданин на Кюстендил".

Два автопортрета и няколко непубликувани досега рисунки на големия български художник Стоян Венев ни бяха предоставени от внучката на твореца - Стояна Венева.
Повечето от рисунките са от 60-те и 70-те години на миналия век. "Автопортрет анфас" от 60-те години показва един малко необичаен образ на художника. Изпълнен с дебел щрих на четката, той сякаш затваря лицето му с някакво мистично изражение, което е неприсъщо на неговия стил и рисунък. Иначе върху библейските коси е  любимото кепе на художника. В другия автопортрет "Сред своите герои" (1970) виждаме Ст. Венев с всичките художнически такъми да разговаря с един от своите любими персонажи на нашенци. От 1961 г. е рисунката "В кръчмата", на която тримата нашенци са седнали на чаша вино заедно със селския поп. И докато те имат весело изражение на лицето, кой знае защо "светиня му" гледа сърдито, като да е бил "подгаврен" за нещо от тримата зевзеци. Картинката "Сън" от 1961 г. сякаш е запечатала някогашната селска беднотия. Пред малката сиромашка къщица нашенецът сладко е заспал, а на дървото ококореният петел бди над съня на своите като по чудо оцелели любими. От рисунката "Бъчва с вино" (1962) се вижда кой какво е преживял от продължителната дегустация, кому е харно на душата и кого го е заболяла главата. "Танц" (1970) е обикнат персонаж и в живописта на Венев. "Изненада" (1970) съдържа популярния "еротичен сюжет" в творчеството на художника.
Както е известно, през 1935 г. полицията конфискува пет "нецензурни рисунки" на Стоян Венев, показани на една изложба. Неговото "еротично творчество" е "табу" и по-късно в годините на социализма. Едва през последните години неговите "неморални" рисунки видяха бял свят в няколко от престижните български галерии и аукциони. Вече рисунките на нашенци са сред обикнатите персонажи на художника, ненадминати с неподправеността и искреността на хумористичното чувство.
Публикуваните на страницата рисунки са ни предоставени от внучката на художника Стояна Венева по повод 110-годишнината от рождението на нейния дядо - големия Стоян Венев.


Автопортрет сред своите герои, 1970 г.


Изненада, 1970 г.


Танц, 1970 г.


Мисли за художника

Илия Бешков: Виждал съм го ту с мустаци, ту с брада, ту остриган и с оголена червена кожа, но винаги с късия вирнат нос - нос неизменен, присмехулен, оспорващ всяка красота, ценност и добродетел.

Йордан Радичков: Две рошави кончета теглят каруца със сено по пътя, върху сеното седи човек, дими с цигара; в безветрието пушекът дълго се точи зад него. Приглушено кънтят дзиловете на колелетата, кончетата пръхтят и теглят товара към нисък навес. Струва ми се, че Стоян Венев е нарисувал тези кончета, каруцата със сеното и човека, дето дими с цигарата. Само някаква внезапна шега липсва, за да бъде всичко като у Стоян Венев.  (Из "Педя земя")


Светлин Русев: Всеки опит за обяснение на необяснимия Стоян Венев при всички случаи ще ни изведе до изворите на националното, до усмивката и неподправения смях на селянина, до българския бит и фолклор, до писаните талиги и шарени халища.

Димитър Аврамов: Стоян Венев (верен на собствената си весела, шегаджийска и глумлива природа) осмиваше пороците на своето време или пък се забавляваше с комичните патила на своите "герои", дори когато от чисто социологическо гледище, "смешното" имаше дълбоки драматични измерения. Неговите стражари, пъдари, чорбаджии и др., са изобразени смешни, за да не бъдат страшни. Те просто са "обезвредени" чрез смеха или (което е същото) - чрез изкуството.