НЕ ПРЕЕКСПОНИРАЙТЕ! СМЕШНО Е!

Сигурно сте чули новината, че неотдавна се чества някакъв юбилей на книжката "Люти чушки". Автор на текста на въпросната творба бе развилият се доста в годините идеологически Радой Ралин, а илюстратор - безспорно талантливият ни класик в карикатурната илюстрация Борис Димовски. Но както май се изкарват нещата -  и тези двамата автори с тази книжка ще се окажат дисиденти!?

Смях в залата.

С Радой Ралин ми се случи да разговарям през 80-те години в кабинета му в "Литературен фронт".  И никак не ми се стори тогава, че е  смачкан дисидент. И Радой Ралин, и Борис Димовски до самото посичане на социализма в България продължаваха да си печатат - единият текстове, другият карикатурите си. Явно припечелваха нелошо, имаха си работа, за разлика от други познати сатирици. Да не говорим за съдбата на "непреустроилите се" сатирици след Подмяната - те направо един по един си отидоха от този демократичен свят...

А моят спомен за книжката "Люти чушки" е от  старопрестолния град Велико Търново, където бях започнал като студент задочник работа в окръжния вестник "Борба" и сътрудничех на големия сатирик  Петър Борсуков, на неговата сатирична страница във вестника, която излизаше всяка седмица с десетки невероятно талантливи карикатури, много по-талантливи и от тези на маститите столични майстори. 

Книжката, която сега се описва като много опасна за тогавашната власт и за делото на социализма, си я купих в центъра на Велико Търново съвсем  необезпокоявано в книжарничка, продаваше се свободно, даже никой не й обръщаше  чак толкова много внимание - нямаше го елемента "разграбване". Прочетох я и я подарих на Петър Борсуков. И толкоз. Чак след време разбрах, че съм държал в ръцете си "историческа книга", дисидентска, даже нещо като антидържавна, за която обаче никой не ме вика на разпити в милицията да ме съветва и вкарва в правилния идеологически път или да ме разпъва на студентски комсомолски трибунал.

В по-късните години пазарджишкият поет Иван Енев бе направил интересно откритие, че голямата част от "епиграмите" в книжката са... нещо като "римейк" на сатирични умотворения на Петко Рачев Славейков и са безспорно с фолклорен генезис. Но това не бе отбелязано на книгата, като автор бе изписан категорично само Радой Ралин... И сега, като се четат тези епиграми, непредубеденият читател има да се чуди какво толкова опасно и антидържавно има в тях. А може би си звучат съвсем актуално и опасно днес, както например епиграмката от книжката "Сит търбух, за наука  глух". Защото днес има безброй хора със сити търбуси, за науката глухи... Но с докторски, професорски, че даже и академични степени... Че даже и с министерски и още по-нагоре титли...

Всъщност  от мнозина съм чувал, че за да е набедена книгата като антидържавна, причината не са били толкова сътворените от Радой Ралин епиграми, колкото илюстрациите на Борис Димовски, в които слугинските идеологически съветници на Тодор Живков са видели прилики с действащи  отговорни персонажи. И особено в опашката на изрисуваното прасе, която напомняла много... подписа на другаря Тодор Живков ?!

Но така или иначе, "Люти чушки" и днес се сочи едва ли не като първия книжовен дисидентски  залп срещу тоталитаризма, а авторът на особените епиграми Радой Ралин и до днес е припознаван от късните ни демократи като синьо знаме на революцията срещу социализма.

Сега остава и аз, затова че съм държал тази опасна дисидентска книжка в ръцете си и съм  прочел зловредното й съдържание, да се пиша дисидент и с това да си извоювам като репресиран  висока държавна  персонална пенсия на борец срещу тоталитаризма и социализма, а не да живея като интелигентен скот във времето на всеобщото статистическо благополучие на днешна България...