Не ни е срам...

Няма значение какво става в тази държава, вие само си мислите, че живеете тук. Затова определени особи си позволяват да говорят от ваше име: хората не харесват това, хората не харесват онова... В този ред на мисли идва и прозрението, че хората не се интересуват от скандала с подслушванията, не се вълнуват от срама и ужаса, които лъснаха от оповестените СРС-та.
Адекватни, в духа на вашите мисли, пропити от незаинтересованост от това, което е ставало в държавата през последните три години и половина и което се случва през последните дни, са и резултатите от последното проучване на НЦИОМ. Скандалът с подслушванията не се отразявал на подкрепата на двете основни политически сили - ГЕРБ и БСП. Пикът (засега!) на аферата остава извън времевия обхват на проучването, но периодът бе този, в който от доклад на прокуратурата стана ясно, че в МВР има нещо гнило, а употребата на СРС-та е отвъд закона.
Ако са достоверни цифрите на НЦИОМ, че над 1/4 от българите не се интересуват от изборите, то едва ли имат основание опасенията за обвързаността на останалите данни от изследването. Но дали е така? Чак такова стадо ли сме, или се опитват да ни подкарват с гегата, за да не излизаме от рамките? Затова ли медии ни заливат с добре режисирани послания, които да ни изхвърлят от логиката на разумното обяснение и да ни набутат в абсурда на измислената реалност? Толкова ограничени ли изглеждаме, че постоянно някой иска да ни втълпи как не ставаме за нищо и как нищо не зависи от нас?
Събитията от последните дни, реакциите на политици, затънали до уши в позора на простотията и търговията с влияние, не могат да се заличат с бутафорни заклинания, мракобесни наричания и зле прикрита небрежност. Твърде е плоско, наивно и елементарно да отречеш случилото се, като го замажеш с баданарката на лъжата и го облечеш с дрехите на непукизма - така, както си го правил три години и половина. Голям слугинаж е в правилния момент да внушиш на хората, че друг път няма.
Илюзорната държава, в която ни вписаха ГЕРБ през последните три години и половина, още съществува. В тяхното мислене и манталитет. Те продължават да се оглеждат от своята страна на огледалото, да се надпреварват по своята магистрала. И да плъзгат всички извън собствените си персони по тънката лайсна. Подобна лайсна, обилно гарнирана от медийно-социологически комфорт, днес може да си позволи само една партия - тази, която проформа сдаде властта, но не пусна юздите. Единствено ГЕРБ днес има финансовия ресурс и манталитет да опакова с арогантност и безпардонност собствения си провал, представяйки го за безспорен успех. Само тези хора имат наглостта да отговорят на простосмъртното удивление "Не ги е срам!" с безочливото "Не ни е срам, не ни е срам..."
Ако позволим днес да се възползват от насажданото ни отрицание към политиката и да обърнат реалността ни, когато утре се събудим, няма да си простим самозаблудата. Няма да преживеем позора на собствената си наивност. Защото ако днес ни обясняват как няма значение, че се подиграват с нас, мачкат ни и ни подслушват, утре няма да се нуждаят от повод, за да ни арестуват по улиците.