Не късайте предната страница!

Много често се огорчаваме от пълното и безцеремонно отрицание, от нихилизма на днешните поколения от завареното, наследеното от редиците на всички труженици - техни деди и бащи, работили честно и самоотвержено. Обидени, с болка в душата сме ние, които дочакахме това отношение на власт, деца и потомци. Как да преглътнем горчивите хапове, като най-силна е болката, причинена от  обичаните ни деца? Как да живеем с това тяхно тотално отрицание на всичко?
За утеха посягам към "Красивата версия" - последната книга на сладкодумния разказвач Дончо Цончев. Само пет дена не му достигнаха, за да навърши 77 години и да присъства на премиерата й!  С тази книга колоритният автор ни остави достолепните си откровения и послания, с които сякаш се изповяда пред нас, читателите си.
Обичам да препрочитам разсъжденията му в "Не с лошо към предната страница, момчета", с които се обръща към младите поети и писатели - наследници на утвърдените автори. Съветва ги, че не бива да се отнасят с отричане и пренебрегване към всички, които преди тях са се трудили на творческата нива. Дончо Цончев е написал добри думи за почти всичките ни големи творци на културния небосклон, които са "останали на предишната страница". Но те са положили яки зидове, градили са "къщата" на нашето духовно богатство. И сега какво? Да се откажем ли от основите на Къщата? Че може ли дом без основи! Да изгорим ли предишната страница? Да се откажем ли от всичките си творци? Да ги отречем ли? Ами нали "на гърба на същия лист ще пишат" те - новите, младите?
Искам да се обърна към всички, които махват с ръка към възрастните хора у нас. И да попитам днешните граждани, младите и даже по-зрелите: Вие, милички, какво ще оставите след себе си? С какво ще ви запомнят следващите? Мислите ли, че вие по-добре се справяте с днешните проблеми, че градите свят, който ще бъде приет и приветстван  от вашите наследници? Очаквате ли благодарност от децата си? Нали знаете, че индианците казват: "Ние този свят сме го взели от децата си." Всеки човек мисли за бъдещето на поколението, което отглежда. Така и вашите деди и бащи са работили за децата и внуците си. Но днес ги убивате с  вашата неблагодарност, с вашето отричане на грижите им, на заслугите им.
Колко от днешните деца и внуци са изоставили родителите си и са поели по собствения си път, без да ги е грижа как се справят те с тежкия хомот на възрастта, на болестите, на живота, който у нас е почти невъзможен за пенсионерите?  Утеха ли е, че отлетелите деца и внуци в далечна чужбина изпращат пари за останалите в България техни роднини? Вярно, че е нужна материалната им помощ, но по-важно от всичко е какво е тяхното отношение, какви са техните чувства към изоставените бащи, майки, че често и собствени деца, за които се грижат пак те - родителите им. Топлят не парите, а любовта, обичта на децата! А днес любовта избяга от сърцата на много от българите. Насадиха се там омразата, злобата, яростта, завистта, агресията!Тези чувства днес са най-големите ни врагове, те ни убиват!
Какво доживяха достойните възрастни българи? Не само, че сегашните млади не искат да прочетат "предишните страници", но те направо ги късат! Не ги признават, не ги искат в историята си! Това е небивало! Че всичко, което е станало, то е било, оставило е трайни следи! Но  трябва да се знае ИСТИНАТА, а не да се изопачава! И това ли ще отречете, че "когато фактите говорят, и боговете мълчат"?!
Няма бъдеще без минало. Цялото човешко знание, цялата световна култура се гради върху наследствата, върху натрупаното и оставеното от предишните поколения. Затова трябва внимателно, с уважение, с респект да се отнасяме към завареното. Да го ценим, да го облагородяваме, да го обогатяваме!
 Жалкото е, че днес младите направо са нахъсени към отрицание! И вина за това имат днешните управници. Те дават тон за отрицанието! Защото не признават завареното и почти винаги започват на съвсем "нова страница".
 Направи ми добро впечатление новият министър на здравеопазването, като покани за съвети всичките си предшественици. Дано! Дано най-после да има приемственост в управлението на този важен сектор! Много е важно във всички области на живота ни да има вслушване в опита на предишните. За да се отчитат грешките, за да се избягват нови пропуски и да може да се върви напред! Дали това ще стане? Дали най-после ще има уважение, зачитане на заслугите на предишните,  благодарност и толерантност? С опита си, с мъдростта си, с благородството си възрастните хора у нас остават с надежда, че младите най-после ще проумеят ИСТИНАТА! Защото и те вървят по пътя на предишните, гонят ги...стигат ги!