Най-младият град

Много от младите хора днес свързват Димитровград с "Пайнер", меката на чалга индустрията. Но това са само тези, които не живеят там. За местните градът продължава да бъде едно романтично място, най-зеленият в България, който предлага много на посетителите си. На 2 септември се отбелязва създаването му. По този повод ще ви запознаем с любопитни факти за него.

В миналото там, където се намира днешният Димитровград, е имало три села - Раковски (Каяджик), Марийно (Кокарджа) и Черноконево (Караатли). Село Раковски възниква в началото на XIX век на мястото на 2 турски чифлика. През 1873 г. край селището се изгражда гара и това ускорява развитието му.  

От 1944 г. социалистическата власт продължава развитието на промишления комплекс, придавайки му голямо пропагандно значение и обявявайки изграждането на изцяло нов град по модела на съветския Комсомолск на Амур. Проектът е прословут с това, че в него е ангажирано  бригадирското движение, в което младежи от различни краища на страната работят безплатно. Първите от тях пристигат на 10 май 1947 г. Момчета и момичета планират мястото, което сами ще изградят. Въпреки че голяма част от идеите им не се осъществява, те работят неуморно от сутрин до вечер.

Димитровград е създаден официално с обединението на Раковски, Марийно и Черноконево на 2 септември 1947 г. с решение, подписано от тогавашния министър-председател Георги Димитров. В духа на култа към личността, характерен за епохата, му дава собственото си име. Така и не успява да отиде да го види.

Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Част от тях стават негови жители. От 1948 до 1950 г. те работят в самостоятелна бригада, наречена "Млада гвардия". Техният девиз е: "Ние изграждаме града, градът изгражда нас!". Бригадирите построяват десетки жилища, химически заводи, фабриката "Вулкан", азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград.

А какъв е градът днес? Председателят на БСП в Димитровград Пламен Панев (вляво на снимката) уверява, че много неща са се променили през последните 30 години. Така например днес младежите нямат никакво мото. "Това е проблем не само при нас. Важи за всички населени места в България. Когато е строен градът, хората са имали възпитание, национално самосъзнание. Не са го правили за финансова изгода. Всички са работили с желание, искали са да бъдат полезни", казва той, едновременно със смесени нотки на гордост и носталгия. 

Димитровград е сред най-озеленените градове в България, според местните дори е най-зеленият. В двата му края са разположени 3 големи парка, а градинките и залесените площи са характерни за цялостния градски стил. В парковете "Пеньо Пенев" и "Никола Вапцаров" може да се видят постиженията в озеленителната архитектура на България през 50-те години: десетки видове дървета, храсти и цветя, множество скулптури и скални късове с гравирани стихове в тях, белокаменни алеи с варовикови бордюри, живописни пасарелки и мозаечни стълбища, беседки и детски площадки, водни каскади, фонтани, езера с водни лилии и др. Идеално място за влюбените двойки. Преди години е имало канали, по които от сутрин до вечер са се виждали лодки и водни колела. Много малко европейски градове по онова време са могли да се похвалят с подобни атракции. Имало е и заведения, до едно затворени днес. През 2011 г., по инициатива на БСП, в парк "Марица" е създадена "Алея на младия живот", където родители засаждат дърво, щом им се роди дете. Традицията продължава и до днес.

Културният живот е в разцвет. Театърът "Апостол Карамитев" е единственият държавен театър в неокръжен град и привлича жителите с интересните си постановки.

От град на младежта днес е сулище на възрастното население, с болка споделя Панев. "Ниските доходи прогонват учениците, след като завършат гимназия. А точно те трябва да подпомогнат родното си място", категоричен е той. 

Не е ли странно, че във времена, когато се отрича миналото и се събарят паметници, сменят се имена, въпросът за промяна на названието на града изобщо не стои на дневен ред? Защо трябва се дава ново име, недоумява младият политик. "Димитровград е изграден с доброволчески труд, има история. Няма как да се заклейми това. Ние сме научени да си ценим историята. Градът е създаден при определени обстоятелства, не можем да ги променим. Всеки с гордост би заявил: "Това е моят град!" Друга любопитна подробност е, че жителите нямат нищо против да бъде монтиран отново паметникът на Георги Димитров. Събрани са необходимите средства, кметът е дал съгласието си, трябва само подпис от компетентните инстанции. 

Какво би пожелал на младите навръх празника на родното им място? "Да се учат и да се учим от възрастните. И да се образоват, да разсъждават, да мислят с главите си. Независимо дали учат в чужбина, да се върнат. А не да бягат. Това няма да доведе до нищо добро. Бъдещите политици и управляващи да имат не само желание да влязат във властта, но и да имат здраво изградена ценностна система. Да слушат повече народа, а не вътрешното си его! Необходимо е младите да станат задружни, както едно време. Само тогава ще има прогрес."