Наукотресение

Това мътно "демократично" време породи небивало грозни явления. Престъпността, намерила собствената си социална почва, буквално разцъфтя. Престъпления, които по-рано бяха напълно непознати, днес са постоянен елемент от социалния ни интериор. Между тях особено място заемат т.нар. поръчкови убийства. Някой застрашава ваши материални интереси? Поръчвате убийството му срещу десет хиляди долара (може и срещу по-малко - въпрос на пазарна ситуация) и този "някой" изчезва заедно с проблема ви.
Освен на хора поръчвано бива и "убийството" на възненавиждани социални системи, структури, институти. В изпълнение на поръчката, която се съдържаше в плана "Ран/Ът", бяха ликвидирани нашето селско стопанство, промишлеността, търговията, банковото дело. Сега "убийственото" внимание е насочено към нашите научни учреждения и преди всичко към символа на българската наука - Българската академия на науките.
БАН не е обикновено научно учреждение. Тя е еманация на възрожденския български дух, за който знанието е върховна потребност. Българската академия на науките възниква (като Българско книжовно дружество) през 1869 г., т.е. още преди възникването на третата българска държава. Тя е дело на най-българските българи, на ония българи, за които "науката е слънце, което във душите грей". И именно в науката, в "книжовността, тази сила нова" те са виждали пътя, който води към "светли бъднини". Изключителното значение на науката българинът от най-далечни времена изразява със съкровените думи: Без наука няма сполука.
Днес БАН неочаквано се изправи пред опасността да бъде унищожена. Някакъв емигрант, тъмен американизиран субект, в чиято душа не грей никаква наука, наел се на постоянна служба при опасна международна финансова олигархия, отскочи до страната ни. И като овладя ключовото министерство на финансите, обяви намерението си да ликвидира БАН - това дяволско творение от времето на Сталин, в което феодални старци получавали с нищо незаслужени заплати. За какви феодални старци става дума, ще можем да разберем,  като отправим поглед към хората, ръководили БАН през годините. След първия председател на БАН Марин Дринов следват имената на Васил Стоянов, Васил Друмев, Иван Евстатиев Гешов, Любомир Милетич, Богдан Филов, Димитър Михалчев, Тодор Павлов, Любомир Кръстанов, Ангел Балевски, Благовест Сендов, Йордан Малиновски, Иван Юхновски, Никола Съботинов. Всички те са крупни учени, придобили международна известност - за себе си и за България.
В изпълнение на пъкленото си намерение въпросният тъмен субект започна да затяга примката около БАН, лишавайки я от жизненонеобходимите финансови средства. Но довършването на БАН бе поръчано на друг българоубиец, именуем Сергей Игнатов. Като министър, отговарящ за науката, и като човек с претенциите на учен, Сергей Игнатов трябваше да окаже цялата възможна подкрепа на науката, съсредоточена в различните научни учреждения и преди всичко в нейния флагман Българската академия на науките. Но вместо очакваното конструктивно отношение, Игнатов, поставил се в услуга на външни и чужди на националните ни интереси сили, показа изцяло деструктивно отношение към науката, към нейните организации и особено към БАН. За срам на гилдията той пое присърце небивало подлата задача да предаде "крепостта" отвътре.
Преследвайки недостойна цел, Игнатов прибягва да всевъзможни ходове. Непрекъснато манкира, явно неспособен да прави разлика между истината и лъжата, между доброто и злото. Подобно на своя сюзерен, той днес казва едно, утре - друго. Чувството на срам му е непознато. Конституционният съд му удари оглушителен шамар, като обяви за противоконституционни почти половината разпоредби от неговия Закон за развитието на академичния състав, но той безочливо си даде вид, че нищо не се е случило.
 Търсейки най-прекия път към ликвидирането на БАН, Игнатов обяви, че възнамерява да прокара "разтърсваща реформа във висшето образование и науката". В така предизвиканото "наукотресение" трябва да загине и ненавижданата от силите на мрака Българска академия на науките. На 5 май 2010 г. Игнатов възвести, че подготвяните промени в закона за БАН предвиждат научните институти да се отделят от академията, за да преминат на подчинение към отделните министерства. Ако това стане, то би било наистина краят на БАН.
Искам да вярвам, че г-н Игнатов няма да може - въпреки всички свои усилия! - да ликвидира това скъпо на сърцето на всеки просветен българин духовно средище. Българският дух, намирал сили да оцелее през продължилото векове потисничество, ще намери сили да се пребори и с внесения отвън опасен вирус на разрушението. Но ако това все пак стане, т.е. ако БАН бъде ликвидирана, Игнатов - нека го предупредим! - от проклятие за БАН ще се превърне в проклятие за самия себе си.
Трябва всички да знаят: както има църква за вярата, така има и църква за науката. У нас тази църква се нарича Българска академия на науките. Не посягайте на нея! Ще бъдете прокълнати - сега и завинаги!