Напъни в розово

Чудно нещо е това статистиката. Наука, недостижима за ограничения ум на простолюдието. Тя ни отваря очите за такива простички работи като доход и разход на домакинствата. На нас тези прости сметки никога не ни излизат, но специалистите, като се напънат както трябва, ги натъманяват в правата линия. Сиреч, както очакват властимащите. През това време площадите се тресат от народния гняв, излял се в протест срещу непосилните сметки за ток и парно. Статистиката обаче прави струва и все изкарва по-високи доходи, а по-малки разходи. Изкарва на бял свят нашата неосъзната пестеливост, та след като се храним и обличаме, образоваме, възпитаваме, почиваме, плащаме такси, данъци и т. н., ни остават и пари за слагане настрана. По последните сметки на НСИ са ни оставали цели 99 лева - кеф ти да ги харчиш, кеф ти да ги спастряш. Като в стария виц - "взех си заплатата, сега се чудя дали да я внеса в банката или да си купя едно пиле".
Впрочем това за заплатата невинаги важи, защото все повече стават тези, които не я получават, просто няма къде да работят. Но заплатата си остава основното перо в доходите, следвано от пенсиите. И с едното, и с другото нещата са трагични, защото стоят години наред на точката на замръзването. А ние не преставаме да се питаме как изскача розовото от сложната методика на официалната статистика. И се чудим, защото нашата проста аритметика всеки ден показва как се лишаваме и от храна, и от лекарства, и от топло.