Нападна ли вече Русия?

Георги ХРИСТОВ

Този въпрос си задаваме вече месеци на фона на оглушителна пропаганда и непрестанна дипломатическа активност от страна на западните лидери. Има само един проблем - засега няма нито доказателства, нито индикации, че апокалиптичните сценарии, които медиите и политиците рисуват, вървят към сбъдване. Това обаче не пречи на Запада за пореден път да говори за "руската заплаха", въпреки че не Русия, а НАТО е разположила свои бази и войски от Прибалтика до Босфора. Представяте ли си да отидете да позвъните на вратата на съседите и да им кажете, че ако реализират плановете си за нападение, вие ще им отговорите с всички възможни средства? Да, едва ли ще е изненада, ако се усъмнят в психичното ви здраве. Нещо такова се разиграва и на международната сцена в момента. Както се казва, щеше да е смешно, ако от това не следваше заплаха за световна война и огромни жертви.

Крушката обаче си има опашка. Тази "истерия", както я определи Кремъл, със сигурност има множество скрити цели. Ще се опитам да хвърля малко повече светлина върху тях.

На първо място, реални бойни действия е много малко вероятно да се случат. Очевидно, че главната движеща сила зад настоящото напрежение е Вашингтон - американските служби, чрез световните медии, почти всекидневно бълват предупреждения за инвазия: ей сега, всеки момент, до часове. Дори се заговори за датата 16 февруари. За да има война обаче, някой трябва да се бие в нея. Нито руснаците, нито украинците имат интерес от "горещ" конфликт. Европейските държави също изглежда нямат намерение да бъркат в огъня с голи ръце и се задоволяват да изпращат малки контингенти, и най-вече помощ под формата на оръжия и пари. Което означава, че при ескалация на напрежението до степен "пушка да пукне" украинците ще трябва да изнесат военната кампания на собствените си плещи. Но да се сражаваш с руската армия не е същото, като да обстрелваш Донбас от разстояние. И президентът Зеленски много добре си дава сметка за това. Да, в Украйна има немалко хора като кмета на Киев Кличко (който лично щял да ходи на фронта - ха, да видим дали ще си спази думата) и различните неонацистки групировки като батальона "Азов". Като се има предвид и постоянната антируска пропаганда в Украйна, вероятно има и други обществени групи, които са се радикализирали достатъчно. 

Но, първо, те са прекалено малко, за да бъдат сериозно предизвикателство за организирана и опитна армия като руската. И, второ, Украйна е държава с 55 милиона души население - няколко десетки хиляди не могат да бъдат представителна извадка за нагласите в украинското общество. Ето, например, на Олимпийските игри в Пекин украинският състезател по скелетон Владислав Гераскевич издигна плакат с надпис "Без война в Украйна", рискувайки наказание, тъй като по принцип политическите изявления на такива спортни форуми са забранени. Е, размина му се, но е показателно.

В Киев се провеждат и антивоенни демонстрации, макар медиите да се правят, че не ги виждат. Зеленски не може да не си дава сметка, че всички говорят за огромната цена, която щяла да плати Русия, но тя няма да е по-малка и за неговата собствена страна.

Всъщност, Украйна вече започна да плаща по различни начини - от усложнени търговски връзки до отменени международни полети. Наложи се дори украински официални лица да се молят на американците да успокоят малко топката. Отделно, че войната може да породи всякакви политически сътресения в Киев, които да сложат преждевременен край на политическата кариера на Зеленски. И ето, че посланикът на Украйна във Великобритания Вадим Пристайко стигна до логичното заключение, че ако цената на членството в НАТО е война, то Киев може да вземе решение да се откаже от това членство. Друг е въпросът дали там ще имат смелост за това.

Така въпросът кой ще се бие във войната остава без отговор. След като европейците не искат, единственото решение за Вашингтон - ако толкова държи на конфликт - е да изпрати американските войски директно срещу Русия.

Само че тук има друг проблем - този сценарий означава бързо и безвъзвратно политическо самоубийство за Джо Байдън, защото последното, което в момента американското общество би подкрепило, е нова война - Тръмп спечели, а после и загуби заради обещанията си да спре войните, които не изпълни. А и при такова развитие Путин би изглеждал като героя, който защитава родината си от чуждо нападение, вместо като агресора, каквато роля му вменяват. 

Дрънкането на оръжие като бизнес

Разбира се, нямаше да станем свидетели на такава разгорещена медийна кампания, ако тук не съществуваха и съвсем други причини. С настоящата ситуация се оправдават заплатите и съществуването на хиляди и хиляди организации и функционери - от незначителните като Соломон Паси до самия Йенс Столтенберг. В крайна сметка, ако я нямаше руската заплаха, с какво щяха да се прехранват всички тези хора?

Трябва да обърнем внимание и на още един факт - американската военна машина захранва няколко от най-големите производители на оръжие в света. На хранилката са се наредили и безброй подизпълнители, доставчици и т.н. Никак не е случайно, че САЩ имат военен бюджет от почти 800 милиарда долара за тази година - в пъти повече от всяка друга страна в света. Къде отиват всички тези пари? Ами в джобовете на изброените по-горе, което превръща постоянното нагнетяване на напрежение в различни точки на света в доста добър бизнес.

Всяко движение на американски или натовски войски, всяко закупуване на бойна техника носи съответните приходи в съответните банкови сметки. Затова Тръмп, както официално искаше да сложи край на войните, така настояваше всеки член на НАТО да отделя по 2% от БВП за въоръжаване. Чудна схема за бързи и лесни пари, която направо граничи с рекет. Същото е и сега - война може да няма, но едни пари ще бъдат похарчени. 

Дрънкането на оръжие като геополитика

Друга цел, която се постига с настоящата криза, е продължаващото разделение на Европа и Русия. Всички са наясно, че проектът "Северен поток 2" е трън в очите на американците и те ще направят всичко възможно да го саботират.

САЩ с удоволствие биха заели мястото на Русия като доставчик, но нито могат да осигурят необходимите количества, нито могат да продават на руските цени. Също толкова нереалистично звучат и обещанията на Вашингтон, че партньори като ОАЕ били готови да доставят газ в Европа с цел "диверсификация". Само че ако за Европа беше изгодно да ползва такива източници, досега да е сключила договори и без посредничеството на Америка. 

От американска гледна точка е недопустимо да се позволят добри отношения между ЕС (и особено Германия) и Русия, тъй като тогава Вашингтон просто "олеква" и става дори излишен. Затова ако трябва ще се издигне нова Желязна завеса, но ще се правят всички възможни спънки за добри отношения. Само като вметка - почти същата е стратегията и по отношение на Китай.

Част от този геополитически шах се разкри и с новините, които достигнаха до нашите ширини от Скандинавия. Традиционно неутрални държави като Швеция и Финландия сега са под натиск да се присъединят към НАТО, отново с мотив "руската заплаха". Дори Турция, която иначе поддържа добри контакти с Москва, е принудена в такава ситуация да бъде по-предпазлива - къде заради външен натиск, къде заради собствените си интереси. 

Дрънкането на оръжие като вътрешна политика

И не на последно място по важност - всичко това помага на някои от западните лидери за вдигане на рейтинга във вътрешен план.

За демократите в САЩ, например, предстоят много важни междинни избори през есента. Тъй като предизборните обещания на Байдън във вътрешен план за момента са пълен провал, настоящата криза дава добър повод да се демонстрира лидерство. Ако Русия нападне - ето, Байдън е твърд и ще ги накаже. Ако Русия не нападне - ето, Байдън беше твърд и предотврати войната. При всички положения Вашингтон печели... Дали реално е имало "руска заплаха" - такива дълбоки въпроси, така или иначе, не интересуват чак толкова американската общественост.

Друг политик, който е под сериозно вътрешно напрежение, но демонстрира забележителна активност напоследък, е британският премиер Борис Джонсън. Там се разиграва горе-долу същата схема - правителството може да е раздирано от скандали и да е на ръба на оцеляването, но, ето, борим лошите руснаци. В англоезичния свят винаги е удобно да си намериш изкупителна жертва в лицето на "руската заплаха".

Малко по-различна е ситуацията при друг активен участник в настоящата криза - Еманюел Макрон. Във Франция предстоят президентски избори през април, само че, за разлика от САЩ и Великобритания, тук русофобията не е такъв актив за политиците. Затова Макрон прави всичко възможно да се покаже като защитаващ интересите на Запада, но в същото време разумен, диалогичен и миролюбив. Всички знаеха, че от визитата му в Москва особен резултат няма да има - и въпреки това тя се състоя, и бе широко отразена от медиите. 

Все пак е добре, че Европа си е извадила поуки от американските авантюри в Ирак и Афганистан, както и от продължаващите кризи с Русия и Иран, и засега не дава признаци, че е готова да възприеме всички информации и предупреждения, които се сипят от Вашингтон. Нещо повече, наскоро "Уолстрийт джърнъл" писа, че според негови източници германски официални лица са помолили американските служби да се въздържат от бомбастични изявления, ако не са готови да предоставят доказателства за твърденията си. Защото така вредят именно на тези, които наричат свои съюзници. 

Разбира се, би било много наивно и направо безразсъдно да изключваме възможността да се стигне до война. Зарядът е толкова силен в момента, че всяка искра е достатъчна, за да пламне пожарът. Засега обаче изглежда, че на никой не му стиска да драсне клечката.

А държави като нашата пък нямат никакъв интерес от война. В тази група не сме само ние, всъщност повечето държави са в нея, дори самата Русия. 

На този фон постоянните, всекидневни "новини" около ситуацията в Украйна вече започват да приличат на сапунена опера, особено при липсата на реални данни за "неизбежната инвазия". А ако Вашингтон продължава да се държи като в приказката за лъжливото овчарче, вреди не на Путин и Русия, а на себе си.

Да се надяваме, че тази предимно медийна продукция няма да постигне дълголетието на "Дързост и красота", защото за никой не е приятно да живее в постоянен стрес и всяка сутрин да се чуди какво ще се случи до края на деня. Разбираемо е, че има фактори, които искат точно това, но в крайна сметка дневният ред на света не трябва да се определя от малка група хора и техните собствени интереси.