Награда за беден, но мир

Европейският съюз получава тазгодишната Нобелова награда за мир. Това е единодушното решение на петчленния Нобелов комитет, ръководен от генералния секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд. Съюзът се награждава за това, че от шест десетилетия общността и членовете й допринасят за развитието на мира и помирението, демокрацията и човешките права в Европа. Поне така се казва в съобщението на комитета.
Всъщност решението е нормално, малко оригинално, но все пак аргументирано. При всички свои недостатъци Европейският съюз демонстрира на целия свят как всъщност трябва да се живее, към какво да се стремим. Освен това основната задача, която си беше поставил Евросъюзът, е постигната -  войни на територията на ЕС няма, икономиките работят (е с доста скърцане, но все пак работят).
И въпреки това решението на Нобеловия комитет предизвиква двойствени чувства. От една страна, през последно време Нобеловата награда за мир явно се връчва в аванс, като поощрение. Да не забравяме, че именно така я получи президентът на САЩ Барак Обама. Той получи високата награда през 2009 г. за някаква негова борба срещу разпространението на ядреното оръжие. Поне така обявиха тогава от Нобеловия комитет. Решението му обаче предизвика недоумение и буря от възмущение: по онова време Обама беше на президентския пост едва от девет месеца и продължаваше да води започнатите от предишната администрация войни в Афганистан и Ирак. След решението на Осло обаче той беше принуден да действа, без да забравя, че го произведоха в миротворец. Може би и сегашното награждаване на Европейския съюз е също авансово, тъй като и сега сме опасно близо до война в Северна Африка. Така че явно наградата за мир за ЕС е нещо като поощряване на онези еврочиновници, които все пак успяват да се сдържат, да охладят горещите страсти, и да не започнат военни отношения с някои държави.
А може би наградата е нещо като подкрепа за Евросъюза в трудното време на финансова криза. Нобеловият комитет сам признава, че днес ЕС преживява тежки времена на икономически проблеми и социални вълнения. И все пак членовете на комитета твърдят, че при пълно съгласие с волята на Алфред Нобел са се ръководили от неоспоримите постижения на ЕС при укрепването на мира, единството на народите, демокрацията и правата на човека.
Лидерът на британската партия "Независимост" Найджъл Фарадж обаче не е съгласен с тях. Той заяви, че с това си решение норвежците действително са демонстрирали чувство за хумор. "ЕС получи утешителната награда за мир, но със сигурност не е създал просперитет. ЕС създаде бедност и безработица за милиони хора", подчерта Фарадж. За съжаление има право...