На сто процента

Министерството на културата спря временно  обществена поръчка за организирането и провеждането на дванадесет изцяло нови фестивала, финансирани с европейски пари. Това стана заради недоволството на 85 културни организации, които на практика не могат да участват в тези проекти - шест на брой, на обща стойност 5,5 млн. лв. Защото не отговаряли на изискванията на Оперативна програма "Регионално развитие" на Европейския съюз, по която се отпускат средствата. Условието е кандидатстващите досега да не са субсидирани от държавата, общините и др. И заради това МК ще измисля нови фестивали (събития), в които да инвестира голямата сума пари. По този начин щял да се развие и туризмът в България, и да дойдат големите потоци от чужди туристи, пък и нашите да се раздвижат тъкмо преди началото на сезона. Така ще се стимулира хем културният ни туризъм в отделни региони, хем националният вътрешен продукт - в съответните сектори. И всички ще са доволни - и туристи, и артисти, и институции, и бизнесмени.        
Идеята е това да се случи чрез "модерни площадни пърформанси, представени от съвременни неизвестни или малко известни градски акробатични танцови представления" и прочиe "събития" и условия, които са описани в обществената поръчка. Вместо МК да подкрепи и да насърчи вече съществуващи, доказали се организации, които от години правят емблематични за столицата и страната ни фестивали, като например международните "Софийски музикални седмици" и "София филм фест", Пловдивската Нощ на музеите и галериите, "София джаз пик" и т.н.   
Няма нито една държава в ЕС, която с европейски средства да прави 12 държавни фестивала. При това ненужни, невписващи се на този етап в културната ни среда. МК не познава фестивалите в страната - кой ги инициира, с какви средства става това? Не познава и публиката, нейните потребности... Как тогава може да организира събития от такъв характер? Да задава темите, които липсват? Може ли да запълни наистина празнините в културата ни?
Амбицията е голяма. Самочувствието е без покритие, което се вижда още на равнище хартия. Неадекватни задачи, неясна концепция, няма правила и критерии, чрез които творците действително да създадат стойностни художествени продукти. С които на сто процента да впечатлим не само чужденците, а и нас самите. Нашите деца. Да им покажем и да ги научим на изконните национални традиции и ценности, които се коренят в културата ни.