"Дойче веле":
На кого му пука?
Представяте ли си България да напредне дотолкова с технологиите в училищата, та това да се окаже драматично по простата причина, че модерната техника се използва главно за подслушване на учители и ученици?
/ брой: 95
“България изостава драматично с технологиите в училищата”, пише в. ”Сега”. Мирела Иванова смята, че България изостава във всички посоки, но никой не се впечатлява от това в контекста на вопиющото политическо безхаберие.
Представяте ли си България да напредне дотолкова с технологиите в училищата, та това да се окаже драматично по простата причина, че модерната техника се използва главно за подслушване на учители и ученици? Така някой литератор може да е доволен като чуе, че възпитаниците му са дотам напреднали в познаването на националната ни поезия, така дълбоко и проникновено са я усвоили, че вече не я сричат, а могат да я пародират остроумно и на място. Като в случая с протестиращите, които следват “цецомобила” от Съдебната палата към сградата на МВР и наред с множеството каламбурни плакати, носят и деформиран за случая гениалния Яворов стих: “Две хубави уши, душата на ченге”.
Само гневът не е достатъчен
Тази гледка отключва гнева ми във всички посоки: на първо място си давам сметка, че започват наново да се разгръщат полицейски похвати и практики от друго време, което искахме да променим, да заличим с всичките му обраснали в страхове, демагогия и тихо насилие спомени. Но също така равнопоставено ме вбесява фактът, че тогава повечето българи бяха не просто грамотни, а образовани и знаеха не само да четат и пишат, но също така и кой е Яворов, какво е написал, как е живял и умрял и къде се намира музеят му, който днес едва се крепи да не рухне и е собственост на някаква масонска шайка...
Това високо знание бе фундамент от културата на България и ако този фундамент бе съхранен през мътните и крадливи години на преход, ако бяха положени дълготърпеливи политически, управленски и всеобщи усилия да бъде опазен, едва ли щеше да се стигне до днешните произволи - и на масовото подслушване, и на масовите икономически и духовни недоимъци.
Печалните наследства
От онази епоха, която ни се щеше да отместим от пътя си, уви, останаха твърде много недостатъци: мързел, доносничество, нагаждачество. Сдвоени с тях, избуяха и плевелите на дивия капитализъм - безогледнен политически гьонсуратлък, безогледна алчност и безбрежна простотия. Сякаш държавата ни бе нападната и непоправимо унищожена от някаква дивашка орда, природата й бе завоювана от бетон и боклуци, а населението й от глупост и чалга.
България изостава драматично във всички посоки, но на кого му пука? Скандалът с подслушването не е променил изборните проценти, както твърдят повечето социолози, защото по презумпция “политиката у нас е мръсна работа” и май все чакаме някой друг да я свърши, та ние най-сетне да заживеем добре. Така можем да обобщим “електоралните нагласи”. Политическото безхаберие също е вопиющо: защо изобщо са подслушвали, щом дори не чуха виковете на протеста? Щом остават глухи за бедността, демографския срив, растящите проценти неграмотност и всевъзможните крещящи безпътици?