На кого да разчитат децата ни?

Мирела Иванова

Има ли кой да създаде добра среда и перспективи за българските деца? На фона на нехайството, ширещо се сред родители и политици, засега отговорът изглежда по-скоро отрицателен. 

В голямата обществена суматоха около новото правителство, покрай изграждането на всевъзможни конспиративни теории и последвалото ги разконспириране и опровергаване, българите сякаш започват да губят някои фундаментални средоточия, които са чертали пътя им и са ги удържали в него при всякакви политически и исторически превратности. Такъв ценностен фокус винаги е бил детето. А най-здравият, крепежен елемент в българската оцеленческа философия е "да имаш дете, да го отгледаш, възпиташ и изучиш".

Това ми дойде наум покрай първи юни, залят от "мероприятийна кампанийност" и "оферти за празника". Разбира се, натрупаха се и конкретни случаи, симптоматични и за личното ни нехайство и безотговорности, и за отсъствието на здравомислеща и неформална държавна политика, която да създава добра среда, смислени норми и перспективи за българските деца.

С какво помагаме на децата?

Само в рамките на седмица двама тийнейджъри – момче и момиче – се напиват до несвяст, едното шофира заета от роднина кола, другото се весели в почти семейна компания. Двамата оцеляват по чудо и всичко се разминава и размива със смътни порицания. Не споменавам трите смъртни случая на деца, които косвено са причинени от мърлявите недомислия и недоглеждания на възрастните: защото кой  друг да обезопаси детските площадки и училищните дворове, където играят малките? Но да допуснем, че нещастните случаи остават в графата "нещастни случаи", макар и да напомнят за симптомите на тежката и отчаяна апатия, завладяла ни масово напоследък.

Непрекъснато се питам как съучастваме индивидуално и институционално днес в личностното съграждане на децата си, с какво им помагаме. Интересно е да се наблюдава например как протича сюжетът със сгрешената задача по математика, която бе дадена на изпита за външно оценяване в седми клас. Как ще се произнесе съдът, как ще се коригират оценките, кой ще понесе отговорността? Цялото административно разтакаване изглежда толкова формално, сякаш не засяга съдбата и избора на стотици деца и техните омаломощени психически и финансово родители. Всичко това свидетелства и за недоброжелателството и високомерието в критериите при изготвянето на тестовете. За учебниците да не говорим.

Нерешимият тест за възрастните

От две правителства насам се точи и преточва темата за непроходимостта на учебниците и съдържанието на свъхинформация, обсъжда се нарастващата поради този факт масова неграмотност и отказ от образование. Въведените външни оценявания и тестове в края на четвърти, седми и дванайсти клас само удвоиха и утроиха процъфтяващия бизнес на частните уроци, невротизираха децата и нарушиха важния баланс на общуването с преподавателя по време на учебния процес.

Училището от конкретен и смислен свят за децата ни, се превръща във все по-голяма привидност. Новата просветна министърка проф. Клисурова трябва да има предвид тези тенденции, когато категорично предлага децата да тръгват на училище от четиригодишна възраст.

Всъщност парламентарният и политически живот след Деня на детето ни дават добри възможности да разгърнем въображението си и да си представим училищния живот на четиригодишните. Моделът, тъй да се каже, е очертан и рамките са зададени: вместо смирение пред трудностите, които ни предстои да изминем заедно, или дори елементарно приличие, се вихрят скандали и пазарлъци за областни управители, постове, спецслужби, разрешени и неразрешени протестни шествия. Оставаме с впечатление, че по върховете на държавата отваря врати старата-нова детска градина "Калинка".