На ход са левите

Чия е световната, европейската и българската криза? Кръгъл сирак, природно бедствие ли е или тя си има законни родители и носители? Само горчив плод на субективни грешки ли е или е обективно следствие на глобално престъпление? Нейните автори и съавтори са едва 1%, докато жертвите й са 99%. Търпението приключва. Чака се справедлив съд за най-безчувствените и най-алчните човекоподобни.
Ще има ли изход от самозапалилата се къща? Да - ако решенията, огнеборците идват от нас, от пострадалите, а не от тях - подпалвачите на кризата, престъпниците с бели якички.
Кризата е на системата, на формацията, на капитализма. Те отдавна изпълниха историческата си роля. Идейни магии за хуманизиране на капитализма, за друг капитализъм не са част от решението, а са част от проблема. Те само задълбочават социалните пропасти и удължават агонията. Статуквото става все по-нетърпимо и все по-отблъскващо. Никаква козметика не може да го украси. То трябва да бъде пометено. Защото кризите съпътстват системата, капитализма. Това са двете страни на обезценяващата се монета. Все по-очевидно става, че капитализмът не е последната дума в човешката история.
Този път кризата е рожба преди всичко на финансовия сектор, на финансовия капитал - многоръко чудовище, което не признава никакви правила, има един-единствен законодател и покровител - парите, и живее

за сметка на нарастващата бедност

на мнозинството граждани и народи. Глобалният финансов оборот надхвърля вече десетки пъти оборота в реалния сектор, брутния световен продукт. За измислените финансови транзакции няма лимити, няма данъци и такси. А на държавите жертви се налагат финансови пактове и социални ограничения.
Безмерната алчност и манипулативност на различните институции и играчи на финансовия сектор (банки, застрахователни компании, рейтингови агенции, борси, брокери и т.н.) чрез специфични операции и дейности рушат международното равновесие и равновесието в отделните общества. Те могат за часове да дестабилизират икономиките на цели държави и континенти, да предизвикват социални епидемии без граници.
Функциониращата световна финансова архитектура става все повече пирамидална. Тя е глобална касетъчна мина, която избухва постоянно в краката на народите и държавите, осакатява реалните икономики. Това финансово робство, финансово домино, трябва да се премахне, за да има живот на Земята, а не апокалипсис.
Действащият финансов сектор и капитал създаде дубликати (ГМО-та) на основните стълбове на равновесието и развитието - Политиката, Икономиката, Демокрацията:
- Вместо автентична, истинска политика в интерес на мнозинствата - все повече се  утвърждава "сенчестата" (невидимата, задкулисната) политика в интерес на малцинствата с големите пари;
- Вместо реална, развиваща се икономика, водеща до нарастващо всеобщо благосъстояние - финансови шмекерии (деривати и подобни), високи лихвени проценти, рейтингови и други фиктивни игри в интерес на малцинствата с големите пари;
- Вместо същностна пряка и представителна демокрация - квазидемокрация, ограничаване на правата и свободите, линеене на националните парламенти и на Европарламента отново в интерес на корпорациите и на "хората" с големите пари.
Това ненормално и неморално положение трябва да има край. Левите политици, икономисти, демократи да престанат да мълчат и да назовават нещата с истинските им имена, а десните да престанат да заблуждават. Дори президентът Обама, с риск за втория си мандат, говори за необходимостта от икономика на справедливостта.
Съвременната криза на капитализма се явява своеобразна форма на

геноцид спрямо човечеството

- милиарди хора под чертата на бедността, стотици милиони безработни, влошаване на социалния, здравния, образователния и екологичния статус на мнозинството. За да живеят хиляди пъти по-добре едва 1% души! Това е път за никъде. Капитализмът създава едновременно богатства и бедност, социално благополучие и социално изключване. Той ежедневно поражда дисбаланси. Паметникът на неговите жертви и страдания би достигнал Космоса.
Кризата като глобално престъпление заслужава глобална осъдителна присъда и най-тежко наказание без право на обжалване и помилване. За да се стигне дотам, са необходими глобална съпротива срещу действащата система и убедителна глобална алтернатива на статуквото. В рамките на капитализма се постига само частичен и временен изход от кризата. Трайният и цялостен изход от нея е възможен извън сегашната система - в ново, солидарно, справедливо и развиващо се по законите на равновесието общество.
Три ключа, три водещи принципа отварят широко вратата за изход от кризата: реална политика, реална икономика, реална демокрация. Тези три потенциални реалности в единство и взаимодействие могат да гарантират възход и достоен живот.
Лявото иска да реабилитира политиката, да възстанови нейното равноправно положение, да укрепи нейните обществени функции, да работи в интерес на мнозинството. Лявото не може да се съгласи политиката да е обслужваща сфера (обикновен слугинаж) на пазарния фундаментализъм и финансовия империализъм. Най-естествено е политиката, съобразявайки се с икономическите закономерности, да бъде главен организатор на общественото развитие. Държавната и общинската политика по дефиниция преследват публични, а не частни и групови интереси. Политика на ЕС следва да почива върху общоевропейските интереси, а не върху националните и корпоративните интереси.

Лявото работи за реалната икономика

и срещу фиктивните и спекулативни финансови операции. Лявото стои зад нормалния бизнес и нормалната конкуренция, срещу офшорките и нагласения бизнес. Отдава изключително значение на собствеността и на нейното управление, държи на равнопоставеност на различните форми на собственост, свързва правото на труд с правото на собственост. Пазарното мислене не е ерес за левите, но според тях над него се възвисява държавническото мислене и регулацията. Иначе обществото никога няма да бъде в достатъчна степен социално, солидарно и ще продължи да деградира като пазарно.
Лявото води битка за реална демокрация, за реални права и свободи, за истински дебати по основните проблеми, за открит процес за вземане на най-важните решения. Контролираната и дозирана демокрация е антидемокрация. Купените и фалшифицирани избори са обществена аномалия. Лявото предполага референдуми и ефективни парламенти, които взимат най-отговорните решения и контролират правителствата.
Постигането и съчетаването на посочените три потенциални реалности са магистралата за изход от кризата. Докато робуването на каноните на неолибералната философия и политика не е движение в правилна посока.
Свидетели сме на безпомощни усилия на авторитарния дует Меркел-Саркози, изпаднал в плен на неолибералния подход и командната финансова пирамида. Нека се разбере - различните модификации на Лисабонския договор са прокризисни мероприятия. Чрез тях се поставя под въпрос общоевропейският проект, еврото, растежът. И все по-близка изглежда инфлационната вълна, която ще потопи не само милиони лодки.
Виждаме, че в общоевропейския хаос

България няма антикризисна програма

още по-малко - програма за развитие. Заради паричния съвет отсъства парична политика, а заради плоските данъци няма и нормална фискална политика. Има само бюджетна политика. При това доста елементарна и блокираща развитието.
Предварителното императивно условие за изход е съвкупност от мерки срещу окото на кризата - финансовата анархия. Коренна промяна трябва да настъпи в европейската и световната финансова политика. Нужни са значим публичен банков сектор, публичен банков надзор, нова роля на ЕЦБ; нарастващи ограничения и забрана на операциите с деривати; данъци върху финансовите транзакции; създаване на Европейска рейтингова агенция. В крайна сметка финансовият сектор следва да работи за, а не срещу реалната икономика. ЕС трябва да бъде за хората, а не за банките и парите. Или неолиберализъм, или народите. Едно от двете.
Друго предварително императивно условие за изход от кризата е съвкупност от мерки за социално развитие и солидарност, за защита и повишаване на социалните стандарти, за заетост и растеж. Категорично отхвърляне на "модната" политика за социално ограничаване и социално изключване. За кризата трябва да се разплащат нейните автори - манипулативно забогателите. Плоският данък следва незабавно да се замени с прогресивен.
Необходимо е левите политически сили в Европа и света да действат координирано срещу глобалното престъпление на капиталистическата система - кризата. ПЕС и Европейската лява партия имат сходни позиции, особено по въпросите за нов международен финансов ред, за общностен подход при решаване на проблемите, за водеща роля на Европарламента и националните парламенти, за сериозна социална политика и за укрепване на демокрацията.
Европейската лява партия, чийто член е ПП "Българската левица", инициира на 30-31 март т.г. Алтернативен Европейски Конвент за изход от кризата. Този форум е контрапункт на очевидно безплодното споразумение "Меркози", което на 1 март ще бъде наложено на послушните правителства.
Европейската лява партия, в съответствие с решение на своя Трети конгрес в Париж, стартира през м. май Европейска гражданска инициатива (1 млн. подписа на континента), чиято крайна цел е създаването на Европейски фонд за социално развитие и солидарност, който ще играе ролята на публична банка за облекчено финансиране на социални и екологични проекти.
Левите трябва да инициират диалог между всички политически, синдикални и демократични сили, граждански активисти, които отхвърлят социалните ограничителни мерки и търсят адекватни решения на кризата. Левите следва умело да политизират такива масови движения като "Възмутените", "Окупирай Уолстрийт", за да не изглеждат те просто като хипитата на 60-те години на миналия век. А заедно с тях да се стигне до коренно преустройство на действащата несправедлива система.
Кой друг, ако не левите, може да направи общите блага неотчуждаеми? Кой друг, ако не левите, може да защити правото срещу приватизациите, дерогиращи социалната държава? Кой друг, ако не левите, мисли и действа за обществото като цяло? Кой друг, ако не левите в Европа, вижда изхода от кризата и в задълбочаващо се сътрудничество със стабилно развиващите се страни и региони извън континента?
Наистина, на ход са левите!

------------
* Авторът е председател на ПП "Българската левица"