На гурбет като на гурбет
/ брой: 95
Въпреки кризата, глад за български работници има в различни страни на Евросъюза - и за сезонни работници, и за висококвалифицирани кадри. За втората група не се е чуло по някакъв начин да бъдат измамени от работодатели. Тъкмо обратното - българи с оксфордски дипломи се връщат в родината и... не могат да си намерят работа като държавни служители например. Може би защото там са "калинките".
Що се отнася до първата група работници, сме чули и срещали множество случаи на измама. От фолклора знаем, че всеки, който ходи на гурбет, го прави от принуда. Затова на гурбетчията не му е лесно. Ала става му още по-трудно, когато се окаже, че е измамен. Безспорно през последните 4-5 години доста бе променено законодателството така, че да защити работника. Ала резултатите не са се променили много. Нашенецът се оказва доста доверчив, когато прочете обява за работа в чужбина с добро заплащане. Готов е да зареже всичко заради няколкостотин евро. Особено ако в България е безработен.
...Преди време млад мъж с жена и две малки деца заразпитва англичанка, живееща в България, какви са условията за работа на българи в Англия и каква виза трябва да си осигури. Защото били му казали (неясно кой!), че без виза работата не става. На жената й беше трудно да отговори в момента, обеща да се обади на познати на Острова и да проучи въпроса с визите. Изненадах се, че млад мъж, който толкова неудържимо иска да печели пари в чужбина, се беше доверил едва ли не на агенция "ЕЖК" (Една Жена Каза) за нещо толкова важно, не беше си направил труда да провери дори въпроса с визите и не знаеше, че България като член на ЕС няма визов режим с останалите страни на съюза...
И все пак... в пороя от примамливи обяви за работа в чужбина как човек да опази себе си? Съветите на експертите са много, но най-важният е да се провери дали фирмата посредник е регистрирана за дейността, която предлага, и ако предлага работа в чужбина, дали има договор с работодателя. Информацията е достъпна на електронната страница на агенцията. Ако си подписал редовен договор, имаш основания и да се жалваш, и да изискваш държавата да те подкрепи, макар че е доста трудно сега у нас някой да разчита на съвестта на държавата. От всичките 224 посреднически фирми за работа в чужбина само 16 напълно законно упражняват дейността си. Каква част от останалите пращат работници в чужбина и доколко тези работници може да разчитат, че работодателите им ще са стриктни? Не е ли точно тук мястото, където законодателят трябва да се намеси и да наложи превантивен контрол на въпросните посредници?
Иначе измамен гурбетчия в началото на ХХI век звучи почти нелепо.