20 Февруари 2026петък10:51 ч.

На 50 плюс - в канавката

/ брой: 145

автор:Веселка Венкова

visibility 4993

Човек и добре да живее, става на петдесет. И ако има нещастието да е един от 134-те хиляди безработни над 50-те у нас... Пък и ако не е с кой знае каква квалификация, останал е с какъв да е образователен ценз или е недостътъчно здрав... Ако не младее и животът е изцедил последната руменина от лицето му, а усмивката си крие в шепа, шансовете да доработи до заветната пенсия стават нищожни.
Вестниците вече не публикуват обяви "търси се до 30-годишна, с машинопис, два западни езика, руският - бонус", защото това се оказа дискриминация. Дори за юристи вече не се уточнява "завършили в СУ" - една ербап девойка, завършила право в Пловдив, осъди такъв работодател. Но всички знаем, че рядко някой наема само по CV и фотография. Нямаме си доверие.
Публична тайна е, че далеч преди 50-те останалият без работа проверява първо офертите за слугинска работа в близки и далечни страни. Което хем продължава да изпразва НОИ, хем го лишава от миража да изпълни условията за пенсиониране.
За втори пореден месец, след известен застой, Агенцията по заетостта тревожно алармира, че делът на безработните над 50 години се увеличава. Ами сега? Управниците хем искат да вдигат пенсионната възраст, хем не знаят какво да правят с тази "армия", която през последните две десетилетия се десоциализира, останала без възможност за смислен труд и достойно препитание. Навремето бодрячески ни обясняваха, че такова нещо бил пазарът на труда - имало достойна конкуренция и успявали квалифицираните, активните и настойчивите.
Посттоталитарният съвет зазвуча с времето като позната утопия: "Ти си работи тихо и честно, пък те, хората, ще те забележат, ще те издигнат, ще ти повишат заплатата". И прочие заблуди, които ни внушаваше непостигнатото социално справедливо общество.
Така "тихо и кротко" над петдесетгодишните днес работеха една и съща операция, в един и същи завод, цех, или канцелария, и тъкмо да им вдигнат разряда или класата, избухна нескончаемият преход. За квалификация и преквалификация ли да мислиш, или за свързване на двата края? Тихо и полека българинът се депрофесионализира и почти всеки вече работи каквото му падне, стига да плащат. Трудов договор и осигуровки ли? Вкъщи чакат гладни деца, които все по-рядко нашенецът доучва. А с възрастта растат и разходите за лекарства.
И българинът - окат и любопитен по природа човек, се оказа смачкана дребна душа, надула чалгата и осигурила някак ракийката и салатката за довечера. Пенсия ли? Ама кой ще я доживее, отговаря присмехулно работещият какво да е.
Преди седмица ми разказваха как се чудел един французин, женен за нашенка: "Абе, питал той, как вие тримата сте завършили едно и също в университета, а пък жена ми е учителка, ти си журналистка, а съпругът ти - полицай?"
Пиша всичко това и отпъждам непрекъснато онова "Пази боже!".

Основни храни поскъпнаха двойно

автор:Дума

visibility 435

/ брой: 35

БНБ очаква устойчив икономически растеж

автор:Дума

visibility 428

/ брой: 35

ЕК представи стратегия за Източна Европа

автор:Дума

visibility 426

/ брой: 35

Владимир Путин: Санкциите на САЩ срещу Куба са неприемливи

автор:Дума

visibility 459

/ брой: 35

Вашингтон е готов да удари Иран още в събота

автор:Дума

visibility 442

/ брой: 35

Доживотен затвор за експрезидента на Южна Корея

автор:Дума

visibility 427

/ брой: 35

Умнокрасивият чекист

автор:Александър Симов

visibility 445

/ брой: 35

За служебните министри

автор:Чавдар Найденов

visibility 402

/ брой: 35

Ние губим, те печелят

visibility 406

/ брой: 35

Пазарна икономика - оправи държавата!

visibility 424

/ брой: 35

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ