Може ли България да обърне ужасната тенденция?

Никълъс Кауфман,
intellinews.com

Преди малко повече от десетилетие България се присъедини към Европейския съюз с надежди за по-светло бъдеще. Хората излязоха по улиците в деня на присъединяването с мечта за модерна, прогресивна държава, която ще може да се раздели с комунистическото си минало.
Но действителността е много различна. Корупцията и непрозрачността създадоха големи разделения, а подобен на мафия елит запълни празнината, оставена от Москва. Страната остава много неприятно място за правене на бизнес и опасно, ако си политически дисидент.
Ако България не успее да се изчисти, мечтите, които хората имаха при присъединяването към ЕС, може да се окажат излъгани.
Чисто икономическите показатели вече обрисуват една неприятна картина. България е най-бедната страна членка на ЕС: тя има най-ниската средна заплата в ЕС (575 евро/мес), най-ниската минимална работна заплата (260 евро/мес) и най-ниската средна пенсия (190 евро/мес). Резултатът е, че повече от 40% от българите сега са в риск от бедност и социално изключване - точно болестите, които ЕС трябваше уж да излекува.
Не че в България няма пари. Просто голяма част от тях са обсебени от малък кръг влиятелни бизнесмени, свързани с криминалния свят. Тази разнородна компания включва най-богатия човек в страната, Васил “Черепа” Божков, предполагаем бос на мафията, който отдавна се свързва с измами, изнудвания, натиск и пране на пари, както и хотелиера-магнат Ветко Арабаджиев, който наскоро стана обект на европейска заповед за задържане заради укриване на данъци и пране на пари, след като полицията конфискува около 5 милиона евро в брой от имотите му.
Посткомунистическият елит бе създаден в свят, в който подкупите често са част от процеса на възлагане на поръчки по всеки голям проект, компаниите се отнемат от криминални банди нелегално, а хора са застрелвани на улицата заради дребнави корпоративни спорове. Нещо повече, новата група босове отказват да споделят своето незаконно придобито богатство; “имащите” в България правят над 8 пъти повече от “нямащите”, над два пъти по-голяма от средната за ЕС разлика.
Международните наблюдатели като “Трансперънси интернешънъл”, което наскоро обяви България за най-корумпираната държава в ЕС, отдавна заклеймяват нейните сенчести практики. Но вместо да предприеме действия, за българското правителство се превърна в навик да извръща поглед от корупцията - и всъщност така може би е част от проблема.
От бодигард
до разпределящ
порциите
Премиерът Бойко Борисов демонстрира апатията на правителството по-рано през годината, когато попита Европейския парламент “Ако има такава корупция... защо избирателите продължават да избират първо нас?” Борисов, който се докопа до властта от позиция на бодигард на сваления комунистически лидер Тодор Жиков и българския цар, превърнал се в премиер Симеон Сакскобургготски, сам отдавна е обвиняван за връзки с мафията. Изтекла американска дипломатическа грама от 2006 г., разпространена, преди Борисов да стигне до властта на национално ниво, от “Уикилийкс”, отбелязва, че е подозиран в “сериозна криминална дейност” е тясно свързан с Москва. Един журналист дори го описа като “българският Ал Капоне”.
Но за да изразите такова мнение в България, трябва да сте смел човек. Анализаторите отдавна обвиняват Борисов - който е на власт почти без прекъсване през последните 9 години - че управлява де факто автокрация, в която критиците се задържат заради съмнителни причини. Ако съдиите не пожелаят да се съобразяват, те са тормозени от съдебна система, която е останала на практика непроменена от съветските времена насам. И всеки репортер, който казва истината за властта, е изложен на риск от тормоз. България в момента се нарежда на последно място от всички страни в ЕС по свобода на словото, което кара журналистите да мислят с горчивина за разяждащата култура на автоцензурата.
Този коктейл от репресии и стагнация създаде най-бързо намаляващата популация в света, като десетки хиляди от най-добрите и умни хора в България емигрират всяка година. Над един от 8-те милиона граждани на държавата са напуснали само за 15 години. Макар че някои от тези емигранти може би ще се завърнат след завършване на обучението си в чужбина, хроничната депопулация, комбинирана с рязко нарастващото укриване на данъци, изпразва хазната и продължава цикъла на бедност, който и сега кара толкова много да емигрират.
Усложнявайки проблемите, външните инвеститори също си тръгват. Членството в ЕС трябваше да покаже, че България е отворена към бизнеса, но външните инвестиции постоянно спадат оттогава насам, а не обратното. Сега изтеглянето се превърна в бягство - данните от централната банка показват, че преките чуждестранни инвестиции са спаднали с цели 71% през първите осем месеца на 2018 г.
Вместо да се опитва да спре изтичането, правителството на Борисов се обърна още по-навътре, отправяйки критика към ЕС и оказвайки подкрепа на крайнодесния унгарски министър-председател Виктор Орбан в битката му за върховенството на закона с Брюксел. Тази стратегия даде криле на българските екстремисти и ултранационалисти, но позволи на Борисов да задържи премиерския пост засега.
Имайки предвид икономическия и политически хаос в страната обаче, премиерът скоро може да затъне в собственото си автократично блато. Борисов вече оцеля при три вота на недоверие през тази година, но докато хаосът в България се увеличава, а чуждестранните фирми бягат на талази, бездействието вече не е опция. Ако не друго обаче, дългогодишният премиер знае как да оцелява. Може би най-голямата надежда за страната е той да предприеме решителни действия, за да спаси собствената си кожа - и облекчи проблемите на България като страничен ефект.

Заглавието е на редакцията. Със съкращения



БГНЕС
Връзките между Борисов и едрия бизнес, често със съмнителен произход, не са тайна в България