Моите картини са музика в цветове

Соня Александрова, Флоренция,
Специално за ДУМА

"Свята светлина" - с това заглавие Кристина Среткова назовава своята първа самостоятелна изложба в Латинския квартал на Париж, в Galerie de L'Europe от 2 до 16 май. Открих за себе си младото момиче преди около две години във Флоренция и оттогава следя с удоволствие международните й изяви. Успях да беседвам както с талантливата ни художничка, така и с кураторката й - изкуствоведката Аксиния Джурова, и да "кръстосам" техния разговор.

- Професор Джурова, кога и как се запознахте с Кристина Среткова?
- Познавам я още от ученическите й години, поради приятелството на съпруга ми проф. Георги Христов с нейния баща Борислав Сретков, добре известен на футболните фенове. Редовно следяхме нейното развитие в Детския хор на Българското национално радио, чиито концерти с удоволствие посещавахме. По-късно, още по време на следването си в Германия, Кристина се прояви като художник. За нея бе от особена полза познанството й у нас с известния майстор на живописта Веса Василева, която лично аз много ценя. Първата изложба на Кристина се състоя в София през 2009 г. и явно бе повлияна от Веса Василева. Но няколко картини показаха друга линия на живописно развитие, за които тогава й дадох кураж да наблегне именно на тях. Те напомняха като колорит, експресия и чувственост платната на американската художничка Джорджия О'Кийф. Това бе началото на нейното особено живописно визионерство, което тя показа след две години (2011) в София, в галерия "ЛИК". Преди това вече бе излагала с голям успех в Берлин, Кипър, в Бродуей галери в Ню Йорк, в Москва, Баден-Баден и др.
- Кристина, читателите на ДУМА те помнят от нашия разговор в началото на миналата година. Какви творчески радости изживя през 2012-а?
 - Това бе шеметна година за мен. Под наслов "За един мирен свят, свят без насилие" реализирах 18 арт-изяви, между които в музей в Лас Вегас, в музея за Младо изкуство - Виена, в Торонто, Париж, Мадрид, в Папския дворец в Рим. Имах самостоятелни изложби в Ню Йорк, Берлин, Цюрих и Кипър. На Седмицата на славянското изкуство в Берлин получих първа награда за абстрактна живопис. Отличена бях с наградата на Европейския културен кръг в Баден-Баден. Положих много усилия да се подобря поне малко във всичко. Имам и голям късмет с моите родители. Те ми дават много любов, качествени съвети, всестранна подкрепа. Това ми създава маневреност да се концентрирам максимално върху творческия процес. Започнах по-смело да експериментирам, обогатих своите знания и узрях с една година!
- "Българският вестник" в Кипър - една от страните, в които рисуваш, те определи като Творец на 2012 г. Какво е значението на отличието за теб?
- Имам зад гърба си три самостоятелни изложби в Кипър, които получиха зрителски и медиен резонанс. Кипърски колекционери притежават мои картини. Там работя с галерия, която ми предоставя отлично ателие за рисуване. Творческият ми ден в Кипър започва със спорт и плуване в морето. Така чувствам как ставам едно със слънцето, водата, вятъра, спокойствието, със синьото, жълтото, музиката на природата и на светлината. Българската общност в Кипър е голяма, води богат културен живот и активно се подпомага от посланика ни В. Вълчев в Никозия. Научих за отличието в Берлин, където живея. То е много мотивиращо, задължаващо и силно ме удовлетворява.
- Как тръгваш към изложбите, как успяваш да си толкова активна на тази млада възраст?
- Отлично зная, че за да бъдеш забелязан, трябва да се покажеш. Появата ми на арт-събитие води до нови покани и аз избирам измежду най-интересните. Например, след самостоятелната ми изложба в Ню Йорк през 2011 г. получих покани за други две индивидуални пак там за 2012-2013г., при това на спонсорски начала. След Биеналето във Флоренция последваха участия в Рим, Лондон и отново Ню Йорк. Получих лична покана-награда от президентката на Съюза на независимите художници във Франция да изложа платна по неин избор на Арт салон Гранд пале, Париж (2012). Последва покана за настоящата самостоятелна изява, на която ще покажа 26 картини. Тази изложба през красивия месец май ще бъде истински празник за мен в Париж.
- Професор Джурова, какво ви убеди да станете куратор на изложбата на Кристина в Париж?
- Платната й завладяват с особеното цветово съчетание на живописната магма. Те наподобяват на първичния космически взрив при сътворението, опит да се проникне в неговата енигма. Картините на Кристина носят и определени белези на свещенодействие, при което земният рационализъм остава на втори план. Тази своеобразна живописна екзалтация идва да запълни игнорираната накрая връзка между човек и природа и като че ли това е една от най-привлекателните страни на, бих нарекла, "сочната" й живопис. Тя в действителност се отдава с цялата си сетивност на удоволствието да рисува, което е подкрепено от умели съчетания на цветовете, организирани в стегнати в центъра композиции или разпръскващи се по диагонала. Лично за мен е въпрос на предизвикателство да представя подобна живопис пред претенциозната парижка публика.
- Кристина, накъде те води творчеството ти до края на годината?
- Изявите си през тази година, която започнах в Лондон и Хонконг, съм посветила на Константин-Кирил Философ. Делото на Кирил и на неговите ученици носи многозначни послания, в основата на които стои съдбоносната идея за равнопоставеност, за уважение към различността на другия, за сближаването с него чрез диалог. И се получи идеално - през април и май моите картини носят това прекрасно посвещение едновременно в Париж, на индивидуалната ми изложба в Ню Йорк, на най-големия панаир за изкуство в Азия - Арт Пекин 2013, на групова изложба в Сингапур, на Арт-Монако '13 и на Седмицата на изкуството в Берлин. По-късно ми предстои и участие на панаири в Сингапур и Цюрих и групова изложба в Санкт Петербург. През есента предстоят самостоятелни изложби в Цюрих, Ню Йорк, участие в Гранд пале - Париж. Трябва да се досещате, че вътрешната ми мобилизация е максимална, а творческият ми ден е доста дълъг. 2013 г. ще е свързана предимно с появата на моето изкуство в основните арт-центрове на Азия, за което съм си мечтала. Това изцяло се вписва в разбирането ми за ролята на съвременното изкуство: да носи светлината и духа на творбите на автора по големия свят, да достига до хора, които го усещат, ценят и влизат в контакт и обмен с него. Моите картини са музика в цветове и с никого не се сравнявам и съревновавам. Не съм фокусирана върху място, време, възраст на публиката, нито пък върху пазарни аспекти на днешното изкуство. Имам почитатели в различни градове по света и съм силно мотивирана да участвам реално в глобалната мрежа на културен живот. Харесвам едно кредо: "Цели се в Луната, ако не улучиш, може да уцелиш звезда".
- Професор Джурова, какво от таланта си според вас Кристина трябва да развие?
- Смятам, че именно тази изконна непосредственост и естетизъм, с които тя изгражда платната, характерната й живописна пластика, наподобяваща светлината на мирозданието, е линията, която би могла да даде радост, наслада и надежда за възможностите, които съществуват пред човека за духовно озарение, ежедневно обрулвано от смазващия ни делник.

Снимки Личен архив