Милионите на Плевнелиев са повече от населението ни

Може да е смешно, но Росен Плевнелиев осъществи една от най-забавните ми детски фантазии. Разбира се, не в моя, а в собствена полза. Когато бях малък, семейството ни живееше в оскъдица и въображението ми, лутайки се в търсене на изход, си представи веднъж как осемте милиона жители на страната ми дават по една стотинка. За всекиго от тях това е нищо, но общата сума е 80 хиляди лева, която при онези цени човек, колкото и охолно да живееше, цял живот не можеше да изхарчи. Когато Плевнелиев бе обявен за кандидат-президент, стана ясно, че състоянието му е около 12 милиона лева. Все едно всеки от намалелите вече жители на България му е дал почти по два лева. А дали е все едно, или до голяма степен е точно така, макар и не в буквалния смисъл?
Виждаме как се забогатява в наши дни. Как е по-важно да си не способен мениджър, а безскрупулен играч. Как се печелят обществени поръчки с нагласени конкурси. Свидетели сме как силово се превземат бизнес територии - с ударите на бухалките или с лостовете на властта. Как се монополизират браншове и не за по-качествен продукт или услуга, а за по-висока печалба. Виждаме как ни лъжат с онова, което ни продават, и пак в името на нагушването. И въпреки това преклонението към милионерите все повече набира скорост. Раболепието е наша черта не от вчера. Още преди 140 години Ботев възкликна в "Борба": "Богат е, казват, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко е той ограбил и пред олтаря Бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи." Това величаене на богатството като единствената или поне най-важната ценност, което бяхме забравили през 45-те години, вече е почти изцяло рециклирано. Дори за мнозина онзи, чиито левове са повече от гражданите, на които иска да бъде президент, е най-подходящият кандидат за поста.
Халал да са му парите, чуваме да се казва за Плевнелиев. Изкарал ги е честно, платил си е и данъците. Разбира се, той може да няма нищо общо с мошеничествата, благодарение на които днес се преуспява. Не ни е продавал нитрати вместо зеленчуци, сол вместо колбаси, соя вместо кайма, сухо мляко вместо сирене или чешмяна вода вместо минерална. Не ни е разреждал бензина, нито ни е пробутвал ментета вместо алкохолни напитки. Може всичко да му е напълно законно и пак да не е честно. Защото богатството не идва от въздуха, то е незаплатен човешки труд. Да предположим, че в продължение на четири часа дневно наетият работи за собствената си заплата. В останалите четири часа и половина от работния ден той създава добавена стойност, която се присвоява от собственика. Тъкмо тази експлоатация поражда богатството. Когато през 1991 г. бизнесът на Плевнелиев потръгва, той е имал 24 работници в Германия. Не се съобщава доколко е набъбнал персоналът му впоследствие, но за да натрупа състояние от 12 милиона лева, наистина е щипнал почти по два лева от цялото население на страна с големината на България.
Разбира се, някои капиталисти имат социален такт, други са вярващи, трети се боят от провидението, та затуй се включват в благотворителни каузи, дават част от парите си за учение или лечение, за спорт или култура. Влезте обаче в Гугъл на "Плевнелиев и благотворителност" и ще се уверите, че няма да откриете нищо. Изключение прави единствено благотворителното му участие при Николай Кънчев в "Стани богат!", където е отишъл навярно не толкова от милосърдие, колкото за рейтинг. Не е изключено да дарява тайно. Спането по паркинги обаче едва ли формира такъв манталитет. Скришом по-скоро се взима, а не се дава. Не ще и съмнение обаче, че ако стане президент, ще започне да благотворява явно. И не поради вътрешна потребност. Той подчерта пред националното радио, че "веднъж се живее", което може да бъде максима на егоист, не на алтруист. Ще го прави пак заради пустия рейтинг.
Добре е да ни управлява богат човек, внушават привържениците на Плевнелиев, защото няма да краде, а ще работи за името си. Сякаш сме забравили, че такива надежди вече сме имали, но резултатите бяха разочароващи. Нима царските юпита излязоха по-бедни от управлението? Или пък самият Симеон Сакскобургготски? Нима дългогодишната приятелка на сегашния премиер не купи нова банка? Нали не е нужно да сме със свръхспособности, за да познаем, че ако стане президент, богатството на Плевнелиев няма да падне под 12 милиона лева?
Повечето от нас нямаме собствен капитал и при пазарната икономика неизбежно ще бъдем експлоатирани. Това зависи не от личното ни желание, а от законите, по които функционира обществото. Въпрос на личен избор обаче за кого ще дадем гласа си. Дали за някого, който е бил в политиката и е устоял на съблазните, или за този, който е прибрал от всекиго от нас почти по два лева. Та да го насърчим утре да ни вземе по три.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info