Михал Хворецки на български език

Иван Робанов

След като прочетох талантливата книга на Михал Хворецки "Компаньонът", вече съм убеден, че реалността се е превърнала в гротеска и е диагноза на съвременната европейска белетристика. А това ще рече, че е диагноза на света, в който живеем.
Всички тези мои мисли са потвърдени в романа "Компаньонът" на Хворецки, чийто ужасяващо правдив рисунък отвежда към "Капричиите" на Гоя. Главният герой, Компаньона, син на хомосексуални родители, живее с чувството за изначално раздвоение на личността си, за да достигне до финала на книгата с бунта си - сам да определи сексуалната си ориентация. Тази белетристична фактура, лично аз, не приемам единствено като дисекция на природата и състоянието на Хомосапиенса и защита на хората с различна сексуална ориентация, а като една метафора на трагедията на изначалния Андрогин - първообраза на Човека на тази планета. Не хомосексуализмът е виновникът за социалната драма на семейство Кирхнер, а социално-политическата обстановка в Прага, Братислава и Берлин. Всъщност в целия свят.
Пароксизмът, болката на Хворецки, изразени в романа, в който неговият герой, Михал Кирхнер, ще претърпи дори постандрогинната си метаморфоза и от мъж ще се превърне в жена, за да роди малката Софи, която е надеждата за раждането на една друга, истинска майка, съпруга или просто любовница, този пароксизъм разчупва много от границите на социалния рисунък, с който сме свикнали. В ритъма на повествованието си авторът често напуска чисто художествената канава на книгата и словото му зазвучава до такава степен философски-публицистично, че биха му завидели много политически анализатори на съвремието.
Не на последно място моят възторг е породен и от качествения превод на книгата, дело на Асен Милчев, от полиграфическия й вид, както и от политиката на "Нов Златорог" за усета на неговия издател към новите повеи на социалната и художествена диагностика на съвремието ни.