Стихотворението
Миг те искам жив
/ брой: 12
Иван Аяров
На П.К.Яворов
Натроших непокорния камък!
...Беше същински чирпански инат.
Не даде да чукна, да драсна по него,
не даде дори да го пипна!
Захвърлих торбата с длетата
и двете си ръце проклех!
Такъв, какъвто искам аз,
безсилен съм да те извая.
Погледът ти в профил и анфас
не мога и до днес да разгадая.
Полетът на скалните орли
го няма вече в твоите очи.
Не питаш пиринските мури
ще брулят ли нощес небето?
Ще вържат ли и полумесеца да слуша
огъня на тайната вечеря!?
Кръстопътищата не те помнят.
Имаше единствен и съдбовен път.
Премина под небесната дъга
с перо, с пищов и с ямурлука.
А зарът на кошмарната ти нощ
между две обичани очи кърви.
И дулото, и спусъкът, като на разпит,
по мъжки тръпнат и мълчат.
Повярвай ми!... Ще мога!
Камък ще откъртя пак от същата скала.
... Само миг те искам жив
и ще те извая!