Няколко думи
Между възхода и падението
/ брой: 180
Преди двадесетина години медиите у нас разкриха съществуването ѝ и започнаха да се прехласват пред нея - представителя на Световната банка за Русия и страните от бившия Съветски съюз Кристалина Георгиева. Това време съвпадна с началото на стремителния възход на чиновничката от международната финансова институция. Основана през 1945 г., Световната банка има за цел да се бори с бедността. Идеята е с ресурсите на богатите държави да се подпомагат проекти в бедните - строеж на училища, осигуряване на вода, достъп до здравеопазване. С годините обаче се оказа, че вместо да помага на политиката, СБ често нанася щети, защото поддържа предимно икономически проекти, чийто бенефициент накрая се оказват мултинационални компании.
Междувременно Кристалина Георгиева се превърна в любимка на Бойко Борисов. Благодарение на неговата благословия тя стана неизменен кандидат на страната ни за еврокомисар. Първоначално ѝ бе дадено да се занимава с природните бедствия, но след това зае важния пост зам.-председател на Еврокомисията с ресор бюджет и финанси. Последва обаче един позорен момент. Изведнъж тя се кандидатира за шеф на ООН, след като отлично знаеше, че за там се бе запътила друга българка - тогавашният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
Тогава тръгнаха логични подозрения, че зад това кариерно развитие на Георгиева прозира сянката на Ангела Меркел. При издигането на кандидатурата на Георгиева за шеф на ООН се появи слухът, че германската канцлерка е натиснала българското правителство да издигне точно тази кандидатура, за да намалеят шансовете на смятаната за проруски настроена Бокова.
Това остана само слух, защото най-малкото Германия не е член на Съвета за сигурност на ООН, от когото в крайна сметка зависи избирането на новия председател. Остана обаче привкусът, че една българка подлива вода на своя сънародничка. Нещо повече, в един момент малка България се оказа в комичната ситуация да има две кандидатки за председатели на световната организация. След очакваното фиаско Георгиева причини проблеми и в Европейската комисия, където ѝ бе даден постът на вицепрезидент и комисар по финансите. Тя напусна без съответната комуникация с останалите в европравителството, което донесе нови черни точки за страната.
Така започна времето на нейното падение. През 2017 г. Георгиева вече бе сред директорите на СБ, а две години по-късно оглави МВФ. За да дойде краят на миналата седмица, когато светът разбра, че тя и бившият министър на финансите на ГЕРБ Симеон Дянков са стъкмявали класацията на СБ за правене на бизнес. При това в полза на две държави, към които точно в този момент и САЩ, и т.нар. международна общност изпитват, меко казано, недоверие. Едната е Китай, който "осигури" коронавируса на милиарди и на световната икономика. Другата е Саудитска Арабия, уличена от ФБР, че е поддържала връзка с някои от 19-те терористи, осъществили гибелните атаки над Световния търговски център преди 20 години. Вече се появиха спекулации, че Кристалина Георгиева вече спокойно можела да стане кандидат-президент на ГЕРБ - нещо, което досега вървеше като неособено уместна хипотеза и версия. Не е изключено обаче тя да има среща и с американското правосъдие заради този казус. Предстои да видим.