Мемориалът на Бузлуджа пада

Теренът, на който е построен мемориалният дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа, е притежание на Министерството на културата, стопанисването му е отдадено на старозагорския областен управител, за състоянието на сградата отговаря МРРБ. Всичко това прави вземането на каквото и да е решение за съдбата на рушащия се мемориал изключително сложно, твърдят специалисти.
Преди национализацията на комплекса през далечната 1991 г. там е работел екип от близо 50 души, имало си е ръководител, охрана, бюджет.
След национализацията мемориалът е бил прехвърлен към областната управа в Хасково, всички служители са били пенсионирани или уволнени, а поради липса на средства металните врати били заварени. Това обаче не е попречило на мародери да ограбят всичко, което може да се ограби, включително медната ламарина от покривната конструкция. С камиони са извозвани мраморни и гранитни плочи, свален е окаченият таван от централната зала, изкъртени са двойните стъкла на прозорците, с автоматично оръжие е стреляно по рубинената петолъчка на пилона.
На няколко пъти през изминалите две десетилетия полицията е установявала, че подземията се обитават от наркомани, досега обаче не е бил предприеман опит да се установи в каква посока и кой е изнесъл материали за десетки хиляди левове.
Нямам информация кога ще бъде извършена обещаната от МК експертиза за ценността на обекта, не съм уведомен кои ще бъдат експертите от Националния институт за недвижимото културно наследство, надявам се това да стане бързо, коментира за ДУМА старозагорският областен управител Йордан Николов, който е формалният разпоредител с имота.
Малко над 14 млн. лв. са били инвестирани в мемориала преди 1981 г., когато е изграден. Част от средствата са били набирани с тираж от специална марка, която всеки пълнолетен българин си е закупил, припомнят запознати.
Съоръжението е в изключително тежко състояние, има реална опасност да рухне покривната конструкция заради оголената на много места арматура и корозията, категорични са конструктори. Според тях е истинско чудо, че досега не е загинал някой от нелегално проникващите във вътрешността любители на силни усещания. Най-тежки са уврежданията върху уникалните пана и стенописи, редени по стените от студенти в националната художествена академия по проекти на едни от най-известните български художници през 80-те години на миналия век. Все още обаче има възможност поне част от тях да бъдат спасени чрез консервация. Проблемът е, че пари за това няма. В момента се използва единствено 70-метровият стоманобетонен пилон, където има монтирани антени на частен мобилен оператор.
Специалисти от областната администрация са категорични, че липсват законови основания на този етап съоръжението да бъде отдадено на концесия, те се надяват на бъдещия закон за публично-частното партньорство.
Нормативните изисквания за отдаване под наем са в пряка връзка със стойността на обекта по данъчна оценка и няма възможност наемът да бъде символичен, кълнат се специалистите. Затова вече 19 години обектът тъне в разруха, а идеите за превръщането му музей стават все по илюзорни.