Мечтата на лакея

Александър Симов

Израснах във времената след демократичните промени, когато дойде авторитаризмът на политическите лицемери и това торнадо удари учебниците по история.

И какво ни казваха за комунистите. Две основни неща:

- Комунистите взимат властта с кръв и с кръв я пускат;

- Комунистите искаха да направят България 16-та република на СССР.

Това бяха двете основни морални обвинения, които трябваше да бъдат имплантирани в мозъците на младото поколение...

Заради това сега се чувствам като човек, който е попаднал във филм на Дейвид Линч, защото с очите си виждам как 7-те процента (това са техни самопризнания) се превръщат в онези с които ни плашеха подобно на Торбалан.

Протестът във вторник беше показателен.

Две мнения обиколиха мрежата, защото създават добра представа какво е нивото на хората, които се събраха на площада пред президенството. 

Иво Божков, десен трибун и общински съветник в София запенено е написал: "Европа или Евразия - пътят на България е само един и ако трябва кръв ще пуснем, но няма да допуснем пак да останем от грешната страна на желязната завеса".

Каква прелест, а? Тези вече са готови да леят кръв само и само да си реализират опороченият, дискредитиран и прогнил мандат за правителство.

Пред очите си имаме хора, които искат да убиват, защото само така можем да разбираме призива за пускане на кръв. 

Седемпроцентовата диктатура. 

Приказките за "цивилизационен избор" са дъвка за наивници. Не един и двама диктатори са ползвали такива опорки, за да избиват хора на стадионите. Например - любимецът на градското дясно Пиночет.

Значи - този мандат го пускат само с кръв. Друга, не тяхната. 

Пак покрай протеста "Дойче веле" излезе с програмна статия. Авторът Веселин Стойнев, популярен десен бард, е сътворил апотеоз на политическата мизерия. Ако не се реализирал втория мандат, пищи той, оставал един изход - конституционни промени, които да направят България протекторат на ЕС.

Нали знаете какво е "протекторат"? 

Това е територия, взета на външно командване. Аутсорсинг на властта. 

Тоест - българската гледна точка вече не съществува. Националната независимост също. 

Да, да, ясно ми е, че "съгласуване с Посолството" по същество е същото, но тези, които най-много си късаха ризите за 16-ата република, пет пари не дават за суверинитет. Те искат да са марионетки, да бъдат командвани отвън.

Мечтата на лакея.

Икономите на геополитическото статукво.

Пълен потрес.