Ако не затегнем сериозно мерките сега, до месец може да имаме 9000 души в болница, а смъртността да достигне до 300 души на ден. Мрачната прогноза направи математикът Петър Велков пред Нова тв.
Случват се много неприятни тенденции. По линия на хоспитализациите, на критичните случаи и смъртността като данни сме все едно към края на ноември и началото на декември, докато като разпространение на заразата все едно сме в началото на ноември 2020 година, каза той.
В рамките на месец-месец и половина може да има 9000 души в болница, предупреди Велков. Той прогнозира, че е много вероятно в този период да достигнем 16 000 смъртни случая, т.е. нови над 5000. Велков смята, че при липса на мерки ще стигнем до 300 смъртни случая на ден – въпросът е обаче колко ще успяваме да регистрираме като статистика. Надвишената смъртност по данните на НСИ ясно показва "скритото", каза още математикът.
Велков посочи и анализа на Лъчезар Томов, че в последните 17 дни хората стигат 2,5 пъти по-бързо до интензивно лечение, както и за увеличената смъртност. Причина за това е бързото разпространение на британския щам.
Той предупреди, че ако не управляваме емидемията, пораженията върху икономиката ще са по-дългосрочни, отколкото при кратък локдаун.
И посочи, че 26% от починалите от COVID-19 в България са в трудоспособна възраст, а според данни от Великобритания 10% от оздравелите имат здравословни проблеми, което спъва работоспособността им.
Неговата позиция е, че мерките сега трябва да са поне като мерките през ноември – мек локдаун. Като затвориш навреме, по-лесно ще отвориш системата след това - иначе по-дълго ще трябва да се възстановяваш, да чакаш спад на заразата, коментира още математикът. Локалният подход с мерки по области може да върши работа, ако действително се работи, а не се измиват ръце, категоричен е той.
На същото мнение е и вирусологът проф. Радостина Александрова. Може да сме се уморили от мерките, но вирусът не е, каза тя пред БНТ. Сега, подчерта тя, повече от всякога са важни всички мерки, включително и ваксинирането.
Проф. Александрова каза още, че при британския вариант има 17 мутации, за някои от които знаем какво правят, за други обаче все още нямаме информация, възможно е те да са неутрални. Едната мутация е вече известната N501Y, за която се предполага, че му помага да се разпространява и по-добре да се закачи за рецептора на клетката. Същата мутация я има и при бразилския, и при южноафриканския вариант. Така че те много по-добре се прикрепват към рецептора на клетката и това им помага да се разпространяват, обясни вирусологът.