Мартеновите пещи ще потънат в забвение

Айрат Халиков, анализатор по металургия в инвестиционната компания "Велес Капитал"

Търсенето на металургична продукция подтиква предприятията да внедряват по-ефикасни и рентабилни технологии в производството. За да се стимулират иновациите в металургията, трябва да се подкрепят отраслите, използващи металургичната продукция (машиностроенето, строителството и др.), а също така да се продължава да се защитава пазарът от внос на стоки с дъмпингови цени и да се насърчава износът на стоманени продукти с висока добавена стойност.
В момента стоманата в Русия се произвежда в мартенови и доменни пещи, в кислородни конвертори и в електродъгови пещи. През 1990 г. над половината от цялата руска стомана беше произведена в остарелите мартенови пещи. Технологията на леене на стомана в такива пещи изисква 2,5 пъти повече персонал за производството, отколкото при използването на съвременните кислородно-конверторни пещи. Прекалено многото персонал в промишлеността беше съветско наследство - повечето предприятия бяха причина за изграждане на цели градове, което налагаше значителни ограничения на възможността за съкращаване на персонала и затваряне на остарели трудоемки производства.
Преди пет години, през 2007 година, делът на мартеновите пещи при производството на стомана в Русия все още беше голям - 16% (през 1990г. - 52%, през 2001 г. - 26%). Това заедно с други фактори обусляваше ниската производителност на труда в металургията - за сравнение, тя беше 33% от нивото на производителността на труда в САЩ и 30% от нивото в Япония. Между другото, броят на такива пещи намаля благодарение на стремежа на металурзите да увеличават ефективността. Кризата през 2008 година и намаляването на търсенето на продукцията засилиха конкуренцията сред производителите и ги принудиха да спрат най-остарелите производства. Това стана причина за серизно намаляване на дела на тези пещи при производството на стомана в Русия - до 9,8 процента. Днес металурзите запазват потенциал за увеличаване на своята световна конкурентоспособност. Така например, делът на електростоманата в Русия е 26,9%, докато средно в света е близо 35%. Оптимизирането на производството по време на кризата позволи на някои руски производители на стомана да останат рентабилни дори при най-тежките условия през първата половина на 2009-а, а през 2010 г. да работят при натоварване на мощностите на 90-100%, докато в същото време световният показател беше 75-80 на сто.
Ръстът на потреблението на стомана в руската икономика от страна на машиностроителния и инфраструктурния сектор стимулира металурзите да увеличават производството и да обновяват мощностите си. През миналата година се удвои количеството на автомобили, произвеждани в Русия, а в същото време автомобилизацията на населението остава приблизително два пъти по-ниско, отколкото в европейските държави. При запазването на темповете на ръст на автопарка в страната към 2016 г. Русия може да излезе на седмо място в света по продажба на автомобили. Тези привлекателни перспективи стимулираха чуждите автопроизводители да строят свои предприятия в Русия. Това води до развитието на свързаните с тях индустрии. Руските металурзи предприеха широка програма за модернизация, за да отговорят на по-високите изисквания на автопроизводителите. От 2001 г. насам обемът на инвестициите в руската черна металургия нарасна с 6,4 пъти - от 31 млрд. рубли до 199 млрд. през 2008 г. За същото време годишното производство на стомана се увеличи с 33% - от 51,5 млн. тона до 76 милиона тона през 2008 г.