Мълчанието на окрадените

През последните десетина дни най-голямото външнополитическо събитие за България беше поредната скопска провокация към нашата страна и към българската история.  Или поне това бе събитието за повечето български граждани и общественици, които живо и мигновено откликнаха с гневни отзиви за готвената в Брюксел провокативна изложба "Хиляда години писмена традиция в Македония", организирана от официални институции в Скопие.  Официалната българска власт, като изключим евродепутатите ни, традиционно, реагира със забавяне, създаде впечатление, че действа под обществения и медиен натиск и се ограничи с общи дипломатически формулировки, които явно не правят особено впечатление на властите  в съседната страна. 

Припомняме, че в последните дни на август стана ясно, че през октомври в белгийската столица Брюксел, в Кралския белгийски музей ще се проведе изложба, озаглавена "Хиляда години писмена традиция в Македония". Част от експонатите са писмени източници, които обаче са представени пред посетителите като "Македонско средновековно ръкописно богатство". Последните три думи от названието са напълно точни и коректни. Проблемът е в първата дума, която според учените и здравия разум трябва да бъде заменена с "Българско", защото през въпросния исторически период  на територията на днешната Република Македония няма други писмени източници, освен български по произход, най-малкото защото тази територия е неразделна част от българската държава. За това свидетелства и въпросната изложба, където според  директора на Националния исторически музей има само един сръбски ръкопис, а всички останали са с явен и безусловен български произход.
Нещо повече, в опит да отрече българските обвинения в кражба на история, македонският телевизионен "Канал 5" илюстрира свой репортаж за някаква "антимакедонска" кампания в България с кадри от страниците на... "История славянобългарская" на Паисий Хилендарски. Включването на точно тази книга в репортажа на медията е трудно да бъде наречено дори наглост, това е абсолютно и може би целенасочено поддържано, историческо невежество.

Бысть бльгарiнь родомь

Това невежество на журналистите е непростително, но нека да го отдадем на липсата на професионализъм. Не така обаче би трябвало да стои въпросът с уж професионалните македонски учени историци. Оказва се, че точно препис от "История славянобългарская" е бил включен сред експонатите на скандалната изложба в Брюксел.  Това поне се е видяло по време на пресконференция на македонския министър на културата Елизабета Канческа-Миловска, по време на която са показали част от ръкописите, съобщават очевидци. Да включиш сред "македонски" ръкописи такъв, който започва с думите: "О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш болгарин", е не просто наглост, а свръхнаглост, чиста проба провокация и поредна проява на антибългарска политика. Иначе излиза, че съседите гледат, но не виждат какво пише в историческите източници. Е, чак такава слепота няма. В същото време една институция, наречена Съвет за македонски език, настоява (тъпо и упорито), че: "Ръкописите, които се представят в Белгия, са македонски". Създаде се поредната нелепа ситуация, при която българските учени бяха принудени да се обясняват, че "нямат сестра".
"Македонски език има, доколкото сега има македонска държава, и тя има свой официален държавен език. Исторически такъв език няма и, естествено, няма средновековни македонски ръкописи". Това коментира преди дни пред агенция "Фокус" проф. Иван Харалампиев, преподавател в катедра "Обща лингвистика и старобългаристика" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Проф. Харалампиев допълва, че вероятно македонският език е единственият в света, за който се знае точната дата на неговото създаване - 2 август 1944 г. "Всичко, което е на нейна територия (в Македония-б.а.) и принадлежи на времето преди края на 1944 г., е българско", заключава проф. Харалампиев. Друг известен български учен - проф. Казимир Попконстантинов, ръководител на катедра "Археология" в същия университет, припомня, че в славистиката много добре се знае, че през Средновековието днешните македонски земи са били югозападни български земи. Проф. Попконстатинов посочва, че един от най-важните каменни надписи, доказващи българския характер на средновековните земи, на чиято територия е днешна Република Македония, е Битолският надпис на цар Иван Владислав. В него царят точно и ясно посочва кой е той и какъв е:  "Бысть бльгарiнь родомь", т.е. "българин по род". Археологът коментира с горчивина пред "Фокус": "Може би ще прозвучи малко предизвикателно, но слава Богу - този надпис се намира в Македония, а не в България, за да бъде обявен за фалшификат". 
Много категорично пред агенцията за кражбата на история и опитите за фалшификация на скопските власти се изказа и бившият ни посланик в Македония доц. д-р Александър Йорданов. Според него "българските старини в Македония не са само научен факт, но и основен градивен елемент на нашата народностна, а по-късно и национална идентичност. Без тях рискуваме да погубим себе си... И днешните или утрешните български политици нямат нито моралното, нито политическото право да си позволят дори за миг да си затворят очите пред опитите да се краде българска история, култура, духовност".

На зло куче, зъл прът

Има две разпространени мнения за това как трябва да се реагира на провокациите. Едното е реакцията да бъде съразмерна по принципа: "На зло куче, зъл прът", другото, е да се запази "олимпийско спокойствие",  защото, види те ли: "Кучетата си лаят, керванът си върви". Българските власти, не само сегашните, се придържат като че повече към втория подход. И грешат. При провокации като тези от македонските власти има един детайл - колкото по не им се обръща внимание, толкова по-безпардонни стават те и растат като брой. Още по-лошо е, че подобни прояви като въпросната изложба целят заблуда на международната общественост. Това е по-далечният прицел и по-опасният. 
Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов не се бои, за разлика от управляващите политици, да говори открито за това. Пред сайта "Всеки ден" той каза: "Целта на Скопие е да заблуди световната общественост колко древен народ е македонският и как са много велики и заслужават да бъдат приети в ЕС и НАТО. Целта на тази изложба е заблуда на европееца".  Според Каракачанов Македония няма да спре с провокациите спрямо България, защото: "Македония иска да изгражда за наша сметка своята идентичност". В същото време Каракачанов обвинява българските правителства, че не противодействат на македонските фалшификации и поради това историята ни става обект на посегателства. "Това е поредната скопска фалшификация, с която искат да налагат някаква своя идентичност, посягайки върху българската средновековна култура. Но въпросът е какво прави нашата държава и нашите власти", пита Каракачанов.
Нашата власт мълчи. Не, не сме прави. Властта говори, ама така че по-добре да мълчи. Например на 4 май т.г., след като българският посланик в Скопие Иван Петков беше нападнат пред паметника на Гоце Делчев, външният министър Николай Младенов използва следните свръхдипломатични формулировки, за да порицае Скопие: "противоречие на европейските принципи", "на човешките норми".  В началото на август, преди случая с изложбата в Белгия, при поредни антибългарски коментари в македонските медии, Младенов заяви, че те пораждали у него "основателни притеснения". Действията на македонските спецслужби срещу членове на Българския културен клуб в Скопие пък са "неприемливи" за МВнР. По време на скандала с изложбата външно мълча няколко дена като пукъл, докато накрая все пак разпореди на посолството ни в Кралство Белгия да направи "проверка".  Миналата седмица Младенов обяви, че подопечното му министерство щяло да изготви документ, свързан с българската политика към съседните страни. В него щели да бъдат формулирани "червени линии", от които България нямало да отстъпи в политиката си към съседните страни. Конкретика нула. Примери някакви, нула. В коментарите си по темата Младенов посочи поименно само Гърция и Румъния, и то в икономически аспект. За Македония и нейното поведение спрямо България, нищо. Не напразно, агенция "Фокус" публикува миналата седмица читателско писмо, подписано от Кирил Палин, в което се казва: "Учудва ме безхаберието на нашия външен министър Николай Младенов. Толкова безличен външен министър не е имало скоро в България.  Ако беше въпрос за сирийската опозиция, за Израел или за САЩ, нашият г-н Младенов щеше да е първа цигулка. Уви, обаче, когато се касае за България и за българите в БЮРМ или в Сърбия, господинът толкова очевадно неглижира нещата, че човек си мисли дали не е някакъв техен лобист (да не кажа агент)."

Можем да разчитаме само на себе си

Един от мощните козове на България в тази ситуация на непреставащи провокации спрямо България е нашата възможност за налагането на вето на евентуалното членство на Македония в ЕС и НАТО. Изглежда крайно и прекалено смело за българската дипломация, но това е нещо реално, което може би ще успее да озапти фалшификаторите от Скопие. Но тук може да разчитаме на собствената си инициатива и... политическа смелост. На Европа не можем да разчитаме. На 5 септември т.г. еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле след среща с македонския президент Георге Иванов заяви в отговор на въпрос на български журналисти: "Нямам причина да се съмнявам, че българските власти биха искали да блокират разширяването (т.е. членството на Македония в ЕС-б.а.)." Бъдете убедени, ако европейците поискат Македония да бъде член на ЕС, никакви основателни български претенции към Скопие няма да ги спрат. А със своето членство в ЕС Македония ще получи огромни лостове за въздействие върху европейската публика и тогава нищо чудно българите да са принудени да се обясняват пред Европа и света, че са българи, а не нещо друго. И това не е измислена заплаха. Наскоро председателят на една неправителствена македонска организация, наречена Световен македонски конгрес, Тодор Петров, заяви пред скопския вестник "Вечер": "В България само циганите и турците не са македонци. Не е въпросът дали македонците в Македония са българи, а има ли българи в България без македонски корени." Пак преди дни Македонската агенция за международни новини публикува статия на английски език, в която авторката Марина Саздовска, говори за България като за "една страна, чиято азбука е полумакедонска, полуруска и която използва френската дума "мерси" вместо "благодаря".
"Мегаломанските манипулации на историята вземат връх в нашата съседка, като главно се употребяват за вътрешнополитически и вътрешнопартийни спекулации", казва българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов.  Според него македонските власти: "Така както водят политиката си в последно време, не е в интерес на обикновените хора в Македония.  Напомпва се изкуствено тяхното съзнание с цел политическа експлоатация. Но това са краткотрайни ефекти и от това се губи", смята Кирилов.
В същото време в самата Македония има къде-къде по-големи проблеми от това кои са македонците, кои са българите, имат ли обща история или не. Албанците в страната стремително нарастват като население. Ако, не дай Боже, някой ден те поставят под въпрос териториалната цялост на страната, а това вече веднъж се случи през 2001 г., то тогава на кого ще се опрат блудните ни братя оттатък границата, на измисленото от лъжеучените им македонско минало или на това, което ни е спасило като народ през всичките 1300 години - на съединението, което наистина прави силата. Господи, нека главите им уврат преди това.

Българският външен министър Николай Младенов и цялата ни държавна машина трябва да заемат по-остра и безкомпромисна позиция спрямо кражбите на история и фалшификациите от страна на македонските власти

Триумфалната арка - "Македония".  Такива арки се издигат обикновено в чест на военни победи. Не е известно съвременната държава Македония да има такива. В дъното се вижда статуята на Александър Македонски, който според скопската наука е прародител на съвременните македонци

Паметникът на българския цар Самуил. Обърнете внимание как е изписано името му. Разбира се, той също е обявен за македонски цар

Кадър от македонската телевизия "Канал 5", на който се вижда ясно, че един от ръкописите, които ще бъдат изложени в Брюксел, е препис на "История Славянобългарска"