22 Септември 2019неделя10:55 ч.

"Макдоналд`с" - поглед от дъното

Знаменитият журналист и публицист Гюнтер Валраф в кожата на един черноработник

/ брой: 45

автор:Христо Георгиев

visibility 1424

След като отново попрочетох Гюнтер Валраф (1942) на български език, започнах да си мисля, че той е не само гениален публицист и журналист, но и един от Човеците на миналия век. Валраф разбива всички представи за популярност, не само в родната си Германия. Ето защо.

Той прониква под фалшива самоличност в много ъгълчета на живота в "най-развитото и хуманно общество" на Европа - германското - и описва на основата на аудио-видео записи какво всъщност ври и кипи зад лъскавата опаковка на германския капитализъм във втората половина на миналия век. За да постигне целта си, Валраф започва работа в някоя могъща фирма или учреждение като работник или служител - за месеци, а понякога и за години, и живее живота на личността, в която се е превъплътил. Понякога с риск за себе си. Неговите книги шокират германското общество и докоснатите от безкомпромисното му перо. Ето някои от превъплъщенията му: иконом, вярващ католик, алкохолик, държавен служител, общ работник в гигантите "Тисен" и "Сименс", полицейски доносник, пожарникар, неонацист, послушник в манастир, ултрадесен богаташ, журналист във в. "Билд цайтунг" (за работата си там издава три книги и срещу него Шпрингеровата империя води дългогодишни съдебни дела), портиер в "Круп", гробар, участник в медицински експерименти и т.н. Промъква се и във върхушката на неофашистки кръгове, готвещи преврат в Португалия, и публикува книгата си "Португалия - как беше предотвратен заговорът". 

Снимки и описания на Гюнтер Валраф са раздадени на охраната и кадровите отдели на всички големи фирми в Германия, но той, дегизиран и с фалшиви документи, ги преодолява и само споменаването на името му предизвиква ужас в тъй чувствителните милионерски сърца. Ето негови заглавия, издадени и на български език: "13 нежелани репортажа" (1969 г.); "Никарагуа отблизо" (1984); "На дъното" (1985); поредицата за "Bild zeitung" - "Разобличителят" (1977), "Свидетели на обвинението" (1979), "Справочник за Билд" (1981); "Португалия - как беше предотвратен заговорът" (1976). Последната книга на Гюнтер Валраф е "Под прикритие в телефонна централа". Валраф е лауреат на Международната Ботевска награда за революционна поезия и публицистика за 1986 г.

По социалистическото време у нас бяха издадени половин дузина негови книги, а сега - когато е свобода, нито една. Пълна обърквация - кога има цензура и кога не? Дали тази "литературна амнезия" не е защото аналогиите с днешното ни тъй прекрасно капиталистическо общество са доста натрапчиви? 

А книгите му се продават в милионни тиражи. "На дъното" (навярно неслучайна аналогия с Максим Горки) за 4 месеца достига 4 милиона тираж, а общо - над 5 милиона екземпляра, и е преведена на 38 езика. Животът на турския гастарбайтер Али Левент Синджириоглу, в който се превъплъщава Валраф, е потресаващ. Няколко журналисти "разкриват", че в дъното на успеха на Валраф всъщност е неговото печалбарство. Горките те. Как ли са се почувствали, като научават, че по-голямата част от баснословния си хонорар той дарява за построяването на 200 жилища за бедни и онеправдани хора. Ехо, мили родни и чужди милионерчета, нещо да ви потрепва в камъка, който някога е бил сърце?!

 Но филмът, създаден през 1986 г. по записите му с камера и микрофон на "дъното", не е допуснат до телевизионен екран в демократична Германия.  

Днес ви предлагаме със съкращения четивото му за "Макдоналд'с". (С хубави, но и с отрицателни мнения и факти прелива и българският фейсбук.) Немалко клиенти, станали пациенти, осъждат "бургерите" и получават крупни обезщетения. "Разкрит" е и най-големият секрет - сосът на легендарния Биг мак на "Макдоналд'с" (общо 33 съставки.)

Още една любопитна подробност от фейсбук - тъй братската нам Северна Македония прогони "Макдоналд'с" през 2013 г. Зевзеци  разправят, че той сам офейкал - не се съгласили янките националната им гордост да се превърне в македонска и да се нарича "Македоналд'с".

Из "ЯДЕНЕТО - НАСЛАЖДЕНИЕ или последното плюскане", Гюнтер Валраф, "На дъното", Партиздат, 1987 г., превод Вера Андреева

"Мнозина от тези, които ни критикуват, играят майсторски на сляпа баба. Те не си дават зор да разучат всичко както трябва, а камо ли - да надникнат зад кулисите на "Макдоналд'с". Защото как ще видиш истината, ако не я погледнеш в очите."

Из обява на "Макдоналдс", поместена на цяла страница в "Ди цайт" от 10 май 1985 г.

Напоследък "Макдоналд'с" се е заел с голяма офанзива срещу критикуващите го от дружествата на потребителите и профсъюзите: "Нападките няма да ни попречат да се разрастваме и за в бъдеще и по този начин да предложим на доста от сегашните безработни постоянно място с всички възможности за издигане".

Един шанс за чужденците и обитателите на скитнически приюти? Къде другаде, освен там, си мисля аз (Али). Вече си имаме 207 ресторанта "Макдоналд'с". В скоро време ще станат двойно повече. Аз (Али) си опитвам късмета в Хамбург: наемат ме на "Гъши пазар" в един от най-големите западногермански филиали. Сега няма начин да ме напусне наслаждението, защото девизът ни е: "Яденето - наслаждение". Така поне пише в приветствения проспект. Какво означава това?

"Макдоналд'с" е семеен ресторант, в който може да се похапне добре и на умерена цена. Всичко блести от чистота, на човек му е хубаво и изпитва наслаждение - ето това е "Макдоналд'с"... Много сме радостни, че сте при нас и ви желаем големи радости и успехи в нашия колектив!"

В един такъв жизнерадостен отбор предпочитам да се представя за двайсет и шест годишен. Иначе - с истинската ми възраст (43), нямаше да ми е много до смях.

Също както сандвичът с кюфте на скара и аз (Али) си получавам опаковката на "Макдоналд'с": книжна шапка, тъничка фланелка и панталони. Навсякъде има надписи "Макдоналд'с". Остава само да ни метнат и нас най-напред на скарата. Моят (на Али) панталон е без джобове. Ако аз (Али) получа някога бакшиш, търсещата ръка напразно се плъзга нагоре-надолу по шева на панталоните, докато аз (Али) не пусна грошовете там, където иска фирмата: в касата. Освен това шивашкият шедьовър не ти дава възможност и да си сложиш някъде носната кърпа. А ако ти тече носът, капките падат върху сандвича или изсъскват върху скарата.

..."Хамбургерът", това влажно кафеникаво кюфте, което е най-малко 98 милиметра в диаметър и тежи от 125 до 145 грама, подскача като пластмасов жетон, като го метнеш на скарата. В замръзнало състояние дрънчи като монета, чукната в стъкло. Опържено, респективно опечено на скара, то има една така наречена "издръжливост" от 10 минути, но в повечето случаи е отпътувало много преди това. Значи от замразено преминава тутакси в препечено състояние и заедно с познатите гарнитури и подправки се вмъква между двете половинки на пухкавото царевично хлебче и сетне в ковчега си от стиропор.

Работното пространство зад тезгяха е тясно, подът - мазен и плъзгав, скарата - нажежена до 180 градуса Целзий. Не са взети никакви мерки за обезопасяване. Всъщност, би трябвало да работим с ръкавици, така поне пише в разпорежданията за охрана на труда. Само че нямаме, а и те само биха забавяли работата. Ето защо мнозина от работещите или напусналите имат рани или белези от изгаряния. Малко преди да постъпя, един колега е трябвало да бъде закаран в болница, понеже в бързината се хванал за скарата. Аз (Али) получавам мехури от мазните пръски още първата работна нощ.

С цялата си наивност аз (Али) вярвам, че моята първа смяна е приключила в два и половина часа сутринта, както беше уговорено. Аз (Али), новакът, забелязвам, че започват да ме одумват. Шефът ме смъмря грубо...  И ме пита със заплашителни нотки в гласа дали наистина съм почистил навън. Понеже малко преди това са ме пращали вече вън на студа в декемврийската нощ по тънка фланелка, отвръщам, че всичко е напълно чисто. Една особено бдителна служителка обаче отбелязва, че все още се валяли хартии.

Наближава Коледа. Напливът е огромен, във върховите часове се стига до рекорден оборот. Аз (Али) получавам по 7,55 марки на час бруто за дейност, която може да бъде сравнена с всяка работа на конвейер. Освен това за всеки мой (на Али) работен час към възнаграждението ми се добавя по още една марка за ядене. След осем часа узнавам от шефа, че сега спокойно мога да си избера нещо от асортимента на "Макдоналд'с". Като попитах за прибори, всички страхотно се развеселиха. "Макдоналд'с" и прибори, ама че идиотщина. Голям смях падна.

Работното ми (на Али) място е открито към залата. Както аз (Али) виждам посетителите, така и те ме виждат. Нямам никаква възможност да се измъкна за малко или да пийна глътка в жегата. А от пърженето и гарнирането и особено от многото горчица се ожаднява доста. Непрекъснато си пренапрегнат, защото все се звъни някъде, трябва да дадеш ябълков сладкиш или да приготвиш Мак с риба. Пръстът ти целият е в риба, но тутакси грабваш следващия "хамбургер". 

Нашите грамадни вани са пълни с вряща мазнина. Вечер тя се прецежда през един и същ филтър и се използва отново. Това означава, че мазнината от ябълковия сладкиш, от рибата, от пилешкото месо преминава все през същия този филтър. Една и съща филтърна хартия се употребява за десет вани.

Нашият филиал е прочут с рекордния си оборот. Аз (Али) имам честта да присъствувам, когато окръжният ръководител на "Макдоналд'с" връчва на нашия шеф купа с надпис: "За великолепни постижения в областта на печалбата."

Съвсем специално "Макдоналд'с" е хвърлил око на децата. Отделът за проучване на пазара при мюнхенската централа констатира в един документ, предназначен за вътрешно ползване: "Fast food" не е само пазарна новост. В Германия бързата закуска е преди всичко 

магнит за младежите... 

Ето едно специално указание за купувачите на лиценз от "Макдоналд'с": "Чрез децата расте вашият оборот!" Дадени са им куп наставления как да примамват децата, а заедно с тях естествено и цели семейства. На първо място е "Детски рожден ден в "Макдоналд'с"". Цялото забавление е напълно програмирано.

Аз (Али) трябва да разтребя остатъците от опаковки и храна по масите и да ги избърша. Тук се работи с два парцала, единият за самите маси, другият за пепелниците. Но при задължителното бързане често става така, че не можеш да различиш кой парцал за какво е. Но това не смущава никого; защото често се налага да чистиш и клозетите със същия парцал. По такъв начин кръговратът на храненето се затваря. Това ме ужасява. Когато поисквам друг парцал, ме срязват, че трябва да се задоволя с тези, които имам. Веднъж шефът прехвърля един колега от скарата "Роял" направо в един запушен клозет. Той взима със себе си стъргалката за скарата, която държи в момента, за да изпълни възможно най-бързо и съзнателно поръчението, а сетне наистина изяжда калая от заместник-шефа. Много се държи на чистотата вън, пред вратата. На 50 метра вляво и вдясно от входната врата трябва непрекъснато да се прави уборка, защото там се изхвърлят най-различни опаковки. 

В стаята за почивка си разправяме смешки за хлебарките, които явно вече не може да бъдат изтребени. Отначало са били само в мазето, а сега вече се срещат и в кухнята. Скоро една падна право върху скарата. Веднъж един клиент намери доста едър екземпляр върху своя "Биг Мак". На една колежка туркиня й е особено трудно. Като жена я закачат, като чужденка й се подиграват.

 а понякога пред краката й трясват препълнени пепелници. Веднъж и пред моите крака се пръсва пепелник. 

Още преди шест години кадровият шеф на "Макдоналд'с" във Федералната република дал следното разпореждане с циркулярно писмо: "Ако в разговора успеете да установите, че кандидатът за назначение е член на профсъюз, спрете да задавате повече въпроси и му обещайте да му съобщите решението си след няколко дни. Естествено няма да го назначите в никакъв случай."

Основателят на фирмата Рей Крок знае какво иска: "Очаквам пари, така както някой очаква да светне, щом щракне електрическият ключ." А американският генерал Ейбръмс съзира в "Макдоналд'с" истинската школа за нацията: "За един младеж е много здравословно да работи в "Макдоналд'с". "Макдоналд'с" ще го научи да бъде пробивен". 

Големият Мак

"Любовта е като приготовлението на един "Биг Мак": И в двата случая телата са от месо и са в хармонично движение. Апетитното хлебче обгръща тялото в нежна прегръдка. Целувките са като мокри капки татарски сос. Обожаващите се сърца са жарки като лука". Извадка от фирмения вестник на "Макдоналд'с" - "Квартерао", издаван от филиала в Рио де Жанейро (април 1983).

Да ви е сладко!

За това, че всичко е със сходен вкус, има няколко причини. Потребителската централа в Хамбург оценява по следния начин произведенията на "Макдоналд'с": "Вкусът се дължи до голяма степен на изкуствени ароматизатори. За да бъдат колкото се може по-трайни, напитките съдържат консервиращи вещества." Един млечен шейк се приготовлява с 22 процента захар, което съответствува на около 16 бучки, или 40-45 грама. Всичко се "обработва", за да изглежда по-апетитно. Едмънд Бранд, познавач на месопреработвателната промишленост в САЩ, пише, че при приготовлението на кюфтетата не се използвало чисто и просто крехко месо от плешката и врата. В такъв случай "хамбургерът" би се разпаднал. Поради това месото се подлага на специална обработка със "сол и течни протеини". По думите на Бранд, "ако месото е твърде прясно, то кюфтето от него ще е прекалено воднисто". Ако е пък твърде старо, губи цвета си: "Поради това взимат бучки лед, хвърлят ги в месомелачката и по такъв начин месото пак става розово." ...въпреки че външно изглежда съвсем крехко, месото в готовия "хамбургер" съдържа цели 25 процента тлъстини, От разточителната реклама клиентите на "Макдоналд'с" не узнават нито дума за широката палитра от хватки на "Fast food". Конвейерната "мнима" закуска е опакована ужасно изкусно - нещо като "Билд цайтунг" за ядене. Също както читателите на този вестник знаят и без странична информация, че ги мамят, и при "Макдоналд'с" се случват посетители, които напускат локала отвратени, след като са влезли само да опитат. Докато чистя, аз (Али) намирам една изписана салфетка: "Макдоналд'с" - да се изповръщаш!", и също: "За пръв път това, което влиза, е по-гадно от онова, което излиза!" "Fast food" означава малоценна храна, която може да навлече тежки увреждания на здравето: специалисти по храненето в САЩ са доказали, че у децата, които ядат често в закусвални, се наблюдават повишена нападателност, безсъние и кошмарни сънища. Причината: подсладената храна "Fast food" разгражда в тялото запасите от "тиамин", като последицата е липса на витамин Б-1, което е пагубно за нервната система.

Честваме 111 години независима България

автор:Дума

visibility 43

Слънчево в празничния ден

автор:Дума

visibility 44

До 100 000 лева глоба за БНР

автор:Дума

visibility 299

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 386

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 238

/ брой: 181

Лаура Кьовеши става главен прокурор на ЕС

автор:Дума

visibility 421

/ брой: 181

САЩ правят коалиция в ООН срещу Иран

автор:Дума

visibility 307

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 686

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 572

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 459

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 447

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ