Мъдрият човек в българската икономическа мисъл

Днес в условията на т.нар. глобална криза нуждата от умни решения за изход от същата става повече от насъщна. "Глобалната криза" доказва неадекватността на неолибералния модел на социално-икономическо възпроизводство и необходимостта от неговата замяна. В търсенето на "умни решения" обръщането към мъдростта на българската нация, натрупвана във времето, е без алтернатива, ако желаем постигането на успешно, основано на социално-хуманистичното начало, развитие на страната.
Представител на това социално-хуманистично начало на икономическо развитие бе академик Евгени Матеев. Роден е на 1 април 1920 г. в гр. Търговище. През 1943 г. завършва право в Софийския университет. Още от 1939 г. е член на РМС (Работническия младежки съюз). Като студент води публичен диспут по политико-икономически въпроси с проф. Симеон Демостенов.
След 9 септември 1944 г. работи първоначално като журналист. По-късно се заема с научна работа. В качеството си на учен икономист заема висши държавни постове: подпредседател и председател на Държавната планова комисия (1951-52 и 1960-62), министър (1963-1966), член на Държавния съвет (1974-1981).
През 1950 г. става професор, а от 1967 г. е  академик. В периода 1968-1971 г. е подпредседател, а след това и председател на Икономическата комисия на ООН за Европа. Народен представител е в 4-тото до 7-ото Народни събрания. След тежко боледуване умира на 4 юни 1997 г.
    Професионалният път на академик Евгени Матеев е изпълнен както с редица научни постижения, така и с решаване на множество практически проблеми. Той, от една страна, е свързан тясно с развитието на науката, както като изследовател, така и като организатор, а именно:
- университетски преподавател;
- Учител с голяма буква, възпитал голям брой икономисти;
- един от организаторите на академичната наука, както и на системата на висшето образование у нас.
От друга страна, се проявява като активен общественик и държавен ръководител, участва във:
- формирането на научната политика на страната, тогава, когато тя демонстрира постижения на световно равнище;
- изграждането на държавните органи у нас, имащи отношение към провеждането на икономическата политика на страната тогава, когато тя постига устремно икономическо развитие и е сред най-динамичните икономики не само в Европа, но и по света;
- докладчик от името на България на множество световни икономически форуми, представител в международни организации.
Акад. Матеев е един от основателите на Икономическия институт при БАН, където оглавява секцията "Разширено социалистическо възпроизводство". Той създава катедра "Народностопанско планиране" във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (днес УНСС). При него са положили изпит над 12 000 студенти, подготвил е повече от 50 дипломанти и 5 докторанти, 4-ма от които стават по-късно професори.  
Като държавен ръководител той заема постове като заместник-председател, а по-късно и председател на Държавната планова комисия в периода 1950-1952 г. Под негово ръководство тази комисия израства като изследователско учреждение. След това оглавява Централното статистическо управление, което пак при управлението на Евгени Матеев се изгражда като аналитична институция, като редица анатично-изследователски задачи са осъществени с неговото пряко участие.
През 1959 г.отново работи в Държавната планова комисия със задача да разработи методика и да организира и състави дългосрочен перспективен план за периода 1960-1981 г. През 1962 г. е привлечен в правителството като министър без портфейл, отговарящ за икономическата реформа. Евгени Матеев не се страхува да отстоява мнението си по проблеми, по които има различия с висшето държавно и партийно ръководство. Поради това той е освободен от министерския пост.
През 60-те години на ХХ век академик Евгени Матеев е един от първите председатели на Висшата атестационна комисия (ВАК). Под неговия поглед израстват поколения научни работници. От 1966 г. е представител на България в Икономическата комисия на ООН за Европа, където неговият интелект е високо оценен и той е избран за заместник-председател, а по-късно и за председател на Общото събрание на същата комисия. По същото време като народен представител става председател на българската група в Интерпарламентарния съюз. Междувременно става инициатор за създаването на международен изследователски Институт по проблемите на икономиката и управлението със седалище във Виена, Австрия, като място, където съвместно да работят специалисти от Изтока и Запада.
През последващите години акад. Евгени Матеев отдава своите сили на изследователското поприще. Има подготвени и публикувани 26 монографии и над 200 студии и статии с общ обем над 10 000 страници. През 1975 г. АН на СССР избира академик Матеев за свой постоянен чуждестранен член. 
Основен обект на изследователските усилия на академик Матеев е функционирането на икономиката и икономическите системи в условията на обществена форма на собственост. Той има редица забележителни постижения в тази област, някои от които са залегнали в учебниците на Запад и са актуални дори и днес.
С изключителна важност и актуалност са идеите на акад. Матеев, свързани с функционирането на обществените форми на собственост. В тази област той разграничава обществената собственост от държавната. За постигането на ефективно и ефикасно функциониране на обществената собственост според Евгени Матеев е необходимо да се създадат условия горната да функционира без допълнителна външна намеса. Предлага държавата да задава само няколко ключови параметъра. Самата икономическа единица, базирана на обществената форма на собственост, сама трябва да планира дейността си и да я реализира, като се ръководи от целите по постигане на ефективност и ефикасност. Т.е. става дума за гъвкав синтез между план и пазар, при което държавата влияе върху икономическото развитие чрез зададените параметри, които нямат адресен характер. Тези свои идеи той публикува в монографията "Структура и управление на икономическата система"(1987 г.).
Когато днес си спомняме за акад. Евгени Матеев, не бива да забравяме, че след 10 ноември 1989 г. не един или двама "новопокръстени неолиберали" тръгнаха да атакуват Е. Матеев с нескопосани обвинения, плод на тяхното фундаменталистко пазарно мислене. Но "реката на времето" отнесе всички тези нелепости, а сега ставаме свидетели на краха на фундаменталисткия неолиберализъм във всичките му измерения.
Днес, когато страната ни е не просто на кръстопът, но на ръба на бездната на небитието в резултат на причинената от неолиберализма демографска, социално-икономическа и духовно-ценностна катастрофа, обръщането към идейно-теоретичното наследство на акад. Матеев е онази светлина в тунела, която може да изведе България към спасителния изход - възраждане на социално-хуманистичното начало в икономическото ни развитие.

Фондация "Акад. Евгени Матеев"