Любовта и културата сближават народите

Миглена Иванова

Арлет Еунис Ариас-Христов е от далечно Мексико, родена в Ермосийо, Сонора. От две години е щастливо омъжена за Лъчезар Христов, с когото живеят във Флорида, САЩ, и в момента очакват първата си рожба. Преди време Арлет гостува в България, защото иска на всяка цена да се докосне до някои кътчета от родината на съпруга си. Заради младостта, или просто защото е открит човек, Арлет споделя своите усещания и впечатления от България. Езикова бариера за нашия диалог почти няма. На помощ е Лъчезар, който обогатява и допълва разговора.
Двадесет и седемгодишната мексиканка е завършила Университета за хотелиерски мениджмънт в родния си град. В момента работи със съпруга си в училище за обучение на летци от цял свят "Epic Aviation". Отбелязва, че в Мексико особено държат на образованието и компютърното обучение.
"Мексиканската страна има богата история, красива природа и много сърдечни хора, казва моята събеседничка. Най-големият град Мексико е и столица на страната ни, а официалният език е испански." Питам Арлет за специфичната  архитектура, постройки, храмове, музеи, пирамиди, църкви и екзотични курорти. Повечето малки градове в южната част на Мексико имат в централната си част богато укресени сгради на кметства, катедрали и място за неделния оркестър. Жилищата испански тип стигат до два етажа, с вътрешен двор, заобиколен от галерия. Сградите с декоративни портали и прозорци с богата украса са носители на готика, барок и класицизъм, както и с индиански мотиви. Говорим за курорти, които привличат туристи от цял свят. Научавам, че Акапулко е любимо място на американски актьори, а Пуерто Лас Адас е характерен с белите си сгради и архитектурен ансамбъл от естествени материали.
В Мексико живеят метиси, бели и индианци, които са 56 етноса. Между тях и древните ацтеки, маи, отоми и др. Сред тях има католици, християни и протестанти. Мексико привлича с

живописна и древна култура, съвременен туризъм, ниски цени, добро здравеопазване,

разнообразна природа. Туризмът се развива в пълна степен. Там са едни от най-големите пирамиди в света. Пояснявам на Арлет, че ние в България знаем немалко за древната цивилизация на ацтеките, населявала днешно Мексико. Богатата митология, храмове, изкуство, философия и бит са впечатляващи. Арлет е общувала с индианци и знае, че животът им е бил труден, но въпреки това са оцелели. Със съпруга си е била в щата Сонора, където са се докоснали до бита на племето сери. Впечатлена е, че живеят скромно в малки колибки и леки постройки, и само тук-там има електричество. Последните години били по-добри за индианското население заради притока от туристи. В Сонора местните хора се прехранват с морска храна, костенурки, и не отглеждат земеделски култури. Специфичното индианско облекло не може да се види днес. Вече предпочитанията са не толкова към ръчно изработените одежди и аксесоари, а към по-съвременни дрехи. Тамошните хора изработват уникални и изящни фигури от дърво, различни купи и колиета, които са доста трудоемки и сложни като направа. Една купа струва например 25 долара, но пък се изработва за три месеца на ръка.
Арлет казва, че индианците са усмихнати и гостоприемни, радват се на всеки гост. В разговора тя си припомня за своето семейство, което вече не вижда толкова често и много й липсва. Бащата на Арлет е работил в държавна електрическа компания, но отскоро е пенсионер. Майка й е домакиня, която се слави като изкусна кулинарка. Арлет има по-голям брат, който е директор на местната телевизия и собственик на маркетингова компания. Има и 17-годишна сестра. Казва, че моралните ценности идват от фамилията. Радва се, че нейното семейство е голямо и задружно. Всяка събота многобройните й роднини от страна на майка й и на баща й се събират на обяд, пеят и танцуват. Заедно отиват на църква и изпълняват обичаите по всички правила. Чичото на Арлет е известен хореограф, който ръководи детска школа и организира фестивали. Танцьорите били на турне и в Европа преди няколко години. Танците са различни, някои от които исторически и автентични. Самата тя има отношение към това изкуство, танцува и това никога не й омръзва. Убедена е, че танцът изразява културата на нацията и желанието на хората за свобода и творчество.

Традиции у нас и в Мексико

Впечатляващо, нашите празници почти се припокриват по смисъл с мексиканските. Например в Мексико на 5 февруари честват Ден на конституцията, на 24 февруари е Денят на националния флаг, 1 май е Ден на труда, 16 септември - Ден на независимостта, 20 ноември - Ден на мексиканската революция. На 30 април празнуват Ден на детето, третата неделя на юни е Ден на бащата, а на майката - 10 май, 15 май пък е Ден на учителя. На 2 ноември мексиканците отдават почит на починалите. Слагат снимките им на видно място в домовете си и поставят на рафтче любимите предмети и храна на мъртвите. Вярват, че те идват духом за един ден. Това се спазва и в училищата, когато се почита паметта на някой преподавател. Мексиканците празнуват на 25 декември Коледа и на 31 декември Нова година. Интересното е, че 40 дни преди Великден индианците от племето яки се обличат с костюми и танцуват всеки ден по улиците, като през това време не говорят. Така чрез танца искат прошка пред Бога. Не боядисват яйца, а на самия Великден църквата се затваря след обяд и настъпва пълно въздържание от светския живот.

Сродна кухня
 
"Мексиканската храна е част от големите притежания на човечеството", казва Арлет. Става дума, че и у нас се приготвят сполучливо тортили, моле с пиле, енчилади с пипер. В Мексико употребяват много царевица, боб, лют пипер. За ястието моле използват 30 продукта, между които шоколад, три вида чушки, пиле. Семейството на Арлет държи на вкусната и добра храна, с качествени продукти. Най-често приготвят салса - накълцани домати, лук и лют пипер. И те имат своята сиренка. За разлика обаче от нашата, тяхната представлява две тортили и между тях - кашкавал.
Арлет е възхитена от нашенската баница, мусаката, айряна, пълнените чушки... Казва, че двата народа си приличат както по кухнята, така и по душевността. Българите ценят семейството, учтиви и топли са. Арлет отбелязва, че и флаговете ни са идентични. На България е бяло, зелено и червено, а на Мексико - зелено, бяло и червено, като в средата е гербът - орел, захапал змия. И уточнява, че скалният орел е национален символ на Мексико.
Младото момиче харесва Рилските езера, София, Плевен и околностите, Кюстендилския край и с. Таваличево, Пловдив и още няколко китни места, които е посетило. Чувства България като трети дом. И се надява пак да дойде. Впечатлена е от старите сгради, както и от богатото ни историческо минало.
Смята, че любовта и културата сближават народите и че съвременният човек е гражданин на света. Иначе не би могла да срещне любовта на живота си в България.




Снимки Личен архив