Ловците са хора със силно присъствие

Разказано от Иван Трифонов

Иван Трифонов е роден на 30.11.1964 г. в с. Ведраре, Пловдивско. Работи 5 години в Карловския тракторен завод като оператор на металорежещи машини. От 1989 г. е в частния бизнес. Управител на фирма "Итали" СД. Семеен, с 2 деца, ловец от 1994 г.

Една сутрин с мой приятел излязохме в гората да разнесем фураж по хранилките. Видяхме стъпки на мечка. Решихме да тръгнем по дирите, да повървим няколко километра, за да разберем в каква посока се придвижва. Не изминахме и 200 метра и изведнъж храстите пред нас изригнаха. Мечката изрева страшно и... По най-бързия начин, на бегом, се озовахме в колата. Най-смешното е, че и двамата влязохме през една врата, макар че сме над 120-килограмови. При такава ситуация винаги възниква спор кой е влязъл първи. После разбрахме, че мечката е бягала на едната страна, ние на другата, но си беше уплаха.
Ловците са хора със силно присъствие в политиката, в бизнеса и в обществото. Станах ловец, защото имах желание да общувам с такива личности в непосредствена обстановка. И не сбърках.
Първите пет-шест години рядко вдигах пушка срещу животно. Разбира се, че като го виждах, сърцето ми се разтуптяваше, почвах да мисля дали да стрелям,  дали да не стрелям. Радвах се, когато надделяваше мисълта за бъдещето на дивеча. Гледах ловът да е в разумни граници. Неприятно впечатление ми правеха хора, които искаха само да убиват, а да не създават. Не можеш само да взимаш, без да даваш.
Решихме с колеги да ударим едно рамо на запазването на популациите и увеличаване на дивеча в нашия край. Взехме отначало само за едногодишно ползване едродивечовото стопанство на територията на четири лесничейства - Карлово, Розино, Клисура и Хисаря.
Беше април 2000 г. Имаше малък снежец по високите части на Средна гора. Искахме да се ориентираме какво е състоянието на едрия дивеч и направихме нещо като таксация. Засякохме много малко следи на глигани и сърни.
Но ето, че мина не една, а четири години, без да се откажем. През това време дивечът определено се увеличи. Далече сме от това, което желаем, но по чакалата виждаме вече и трофейни животни. Завъдиха се и елени, каквито почти нямаше през първата година. Бракониерството намаля. Тук-таме има по някои набези.
Рано е да кажем, че при нас ловът е бизнес. Надяваме се да стане след години, когато се увеличи популацията. Държавните ловни стопанства според мен ще имат бъдеще, ако хората с финансови възможности инвестират в тях.
Нужен е нов, независим контрол на всеки лов, във всяка дружинка.
Горските и полицията не могат да огреят навсякъде. Всеки желае да отстреля дивеч, но първо трябва да го има.
Имало е сезони, когато съм закупувал минимум по 1000 броя фазани и яребици. Разселвам ги на етапи в площ от няколко хиляди декара млади насаждения. Като ми дойдат на гости приятели, с които имаме общ език в бизнеса, да могат да ловуват. Остава и за местните дружинки.
Един случай ми тежи на съвеста. Веднъж пред мен се появи голямо стадо глигани. Нямах добра видимост и отстрелях животно, което се оказа женско. Това беше голяма грешка.
Страстта ми е да заснемам с видеокамера развитието на дивеча в района. Обикновено, през лятото - от април до края на август - заставах нощно време на чакало. Първата година имаше само едно стадо с 32 прасета. Втората бяха три стада около 70 животни, а на следващата година бяха над 150 глигана в различни зони и чакала. По видеоматериала разбирах, че са различни. При тези наблюдения научих много за навиците на животните. Разбрах, че според сезона глиганите търсеха храна по различно време. През зимния период - от здрач до разсъмване. Лятото малките глиганчета ставаха шумни от глад и постоянно безпокояха майките. В зависимост от броя на приплодите майките отиваха на хранилките и по светло. Виждах ги и на обяд да търсят храна. След като се нахранеха, майките лягаха. Малките глиганчета сучеха и се местеха от майка на майка. 
Хубавото на лова е в неизвестността. Първо се случва нещо неприятно, а след това го разказваме весело. Веднъж, в късна есен, излязохме на лов в подножието на връх Богдан. Падна гъста мъгла. Прекратихме лова. Започнахме да се координираме по мобилните телефони. И така се координирахме, че едни слязоха в Копривщица, други в Пирдоп, а трети в Клисура.