Лондон срещу демоса

Шотландският парламент гласува да получи правомощия за провеждане на втори референдума за независимост - тоест иска разрешение от Лондон за референдума. Но британският премиер Борис Джонсън вече заплаши, че ще блокира народната воля в северната част на Острова. Казано на футболен език, Лондон се гласи да вкара гол от засада на Шотландия и да спечели историческия двубой с нея за спасяването на Обединеното кралство. 

Великобритания бе прехвалвана като едва ли не люлката на съвременната демокрация. Само че сега нейният премиер се гласи да погази именно демокрацията. Да, на първия референдум през 2014 г. противниците на шотландската независимост спечелиха с 11-процентна разлика пред привържениците й (55% срещу 44%). Само че тогава го нямаше фактора Брекзит. А този фактор разкри, че шотландците са повече европейци, отколкото британци. На британския референдум през 2016 г. цели 62% от шотландците гласуваха за оставането на кралството в ЕС. Излиза, че немалко шотландци, които са гласували срещу шотландската независимост, две години по-късно са гласували срещу Великобритания.

Единбърг е прав за втория референдум не само, защото това е съвременният механизъм, с който може да разплете това противоречие. Много по-важното е, че шотландците имат право на самоопределение, което все пак е висша цивилизационна ценност. Не е демократично да не им позволиш да си изберат пътя и да ги държиш там, където те не искат. Иначе Шотландия ще бъде съвременна колония на остатъците от британската империя. Така от люлка, Великобритания ще се превърне в прокъсан парцал на демокрацията.

Казано пак на футболния език, шотландският референдум ще е като ВАР в двубоя Лондон-Единбърг. Ако пък Джонсън го откаже, за да се зачете голът му от засада, рискува мачът да се окървави, както показва историческият опит. Тогава из Обединеното кралство някогашните северноирландски бомби може да загърмят като шотландски.